Христина Апостолова: Връзки се градят не с компромиси, а с разговори
Главната сценаристка на „Откраднат живот“ Христина Апостолова разговаря с EVA за сложните лични конфигурации, в които я е вкарал животът. Подобно на все повече хора, за които съдбата е замислила сценарий, по-различен от "оженили се и заживели щастливо до края на живота си".
Адриана Попова 15 February 2019
със синовете й Димитър и Петър
Страхуват се и да създават деца. Все им се струва, че не са достатъчно зрели.
Ти какъвто си на 20, такъв ще си и на 40. Най-много да станеш по-страхлив. Жените, заради цялото им угнетяване преди, решиха да отмъщават на мъжкия пол. Правят кариера, пари, но биологичният часовник тиктака. При мъжете също, но при жените е по-шумно.
Може би трябваше да направите сезон за женската сила в „Откраднат живот“, за да отговорите на духа на времето. Холивуд е запретнал ръкави в това отношение.
Аз съм жесток фен на Шонда Раймс, която прави „Анатомията на Грей“, „Скандал“. Във всичките й сериали жената е издигната в култ и е много по-силна от мъжа, но не може без него. Аз съм фен на еманципацията на човека, защото има разлика между феминизъм и еманципация. Феминизмът не ме занимава изобщо. Толерирам хората, които се еманципират, за да се случат като човеци, но смятам, че жената има нужда от мъж, на когото може да се облегне. Проблемът е, че все по-рядко има такива мъже. И като говоря за силен мъж, не говоря за мачо с милиони, а за партньорство. Влюбването, тази страстна емоция, в която гориш, когато срещнеш твоя човек, все някога приключва. Това не е вечният огън. И ако не си имал партньорство, връзката се разпада, изгаряте и се разделяте. Важно е и да моделираш връзката си, да изграждаш партньор срещу себе си. Което е повече от това вечер да си легнем и сексът да е страхотен, да го правим 20 пъти на седмица като някакви хора във ВИП Брадър, на които всички завидяха. Това, какво правите извън чаршафите, е много важно.
Една връзка, според мен, е много изградена върху компромиси. Да направиш крачка назад, да премълчиш, да пожалиш другия.
Ти го наричаш компромис. Аз го наричам чуваемост. Компромис ми звучи като че ти правиш жестока жертва, преглъщайки себе си в името на другия, а това също не е добре, защото тогава се получават натрупвания, които рано или късно гърмят. И тогава става – ти ме излъга, не, ти. Аз очаквах от теб еди-какво си, направих тия и тия жертви. Теглим чертата, 6 на 0 за мен, довиждане. Според мен хората трябва да се научат да се слушат. От собствената си връзка съдя. Ако имаш мащаба да не обвиняваш, да кажеш – това не ми харесва, можем ли да го променим по някакъв начин, защото ме натоварва, когато се случва всеки ден...
Кажи ми, че си успяла.
Не съм съвсем (смее се).
Много скучно интервю. И сценариите и са такива - мудни, скучни, изсмукани от пръстите...