ЗУИ ХАШМОНАЙ

Допреди няколко месеца 19-годишният син на огненокосата актриса Касиел Ноа Ашер и внук на актрисата Рут Рафаилова и режисьора Красимир Спасов, има ясен план за живота – заминава за Израел, установява се в кибуц (вид комуна, много популярна там), влиза в казармата и въобще остава. Съдбата обаче си знае работата – паспортът му се забавя, няма места в кибуца и тогава майка му предлага да опита в НАТФИЗ актьорско майсторство – нещо, от което той до този момент бяга като дявол от тамян.

За първи път гледа майка си в един неин моноспектакъл – „Доброто тяло“ (по текст на Ева Енслър – б.р.). Героинята на Касиел беснее и вилнее из сцената, иска да се беси и Зуи, който тогава е на около 11, сериозно се стряска. Самият той стъпва на театрална сцена за първи път на около 16 – в театралната школа на актьора Димитър Еленов. Първата му роля е на гарван в постановката „Снежната кралица“ по приказката на Андерсен. Тогава обаче не се запалва по актьорството. Кара много тежък пубертет, тотално объркан е, не знае кой е и какво иска. „Преминах през много грешки. Имах период, в който слушах чалга. Бях в лоша компания, в която определено не се вписвах, срамувах се от идентичността си, от името си. Не ми беше скучно през пубертета, но пък натрупах доста опит. След като навърших 17, започнах да чета, да слушам класическа музика, рок...“ – разказва младият актьор. В резултат на пубертетските люшкания и колебания в девети клас незнайно как се оказва в Художествената гимназия. Няма представа как са го приели, защото въобще не може да рисува. Напуска училището само след една година.

За кандидат-студентските изпити в НАТФИЗ го подготвя майка му. Този период силно ги сближава и свързва отново, на друго ниво след лудите му тийнейджърски години. Репетират текст от Харолд Пинтър. Зуи е убеден, че я издържи един час, я не, но всъщност толкова му харесва, че още първия ден прекарва повече от три часа в компанията на майка си и Пинтър. Сигурен е, че именно в тези няколко часа се заразява истински с магията на професията. След всеки кръг съобщава на майка си, че категорично е убеден, че ще го скъсат. Не го скъсват обаче, приемат го, а Касиел полудява от радост и го показва по свой си начин – забива на Зуи един шамар, след което му казва, че го обича.

Сега Зуи е изключително съсредоточен в обучението си, все пак е „актьор пеленаче“, на 45 дни само (толкова горе-долу са минали от приемните му изпити към момента на интервюто ни – б.а.). Сцената му дава много. Преди всичко възможността да се разбеснее. Включително и творчески – много му харесва задача, която са им възложили в Академията – сами да си измислят етюд по хайку стихотворение, без думи и с минимален реквизит. Все още се търси. Сам признава, че не знае талантлив ли е, не е ли, става ли въобще за тази професия. В нищо не е сигурен. До този момент два пъти е заставал пред камера – с малки роли във филма на Светослав Овчаров „Любовната история, която Хемингуей не написа“ и в сериала „Под прикритие“.

В момента Зуи и Касиел живеят отделно, но са по-близки от всякога. „Тя много обича да говори и аз я слушам, какво да правя! Добре че вече не ми купува дрехи. Преди ми купуваше все някакви цветни неща, които намираше за много стилни, а на мен въобще не ми харесваха. Намерих си свой стил – ризи, пуловери... Впоследствие разбрах, че всъщност се обличам като дядо си, но така се чувствам добре.“

Питам го иска ли от страниците на списанието да каже на майка си нещо, което така и не й е казал. Зуи се замисля и като всеки истински актьор реагира изненадващо и със здрава доза чувство за хумор: „Че не съм си платил телефона, може би?“