Кашмирената утопия на Брунело Кучинели

Колко много ни трябва у нас, в България, поне един капиталист като него!

Милена Попова 30 January 2019

Снимка: пресофис Brunello Cucinelli и личен архив

 

Бедността ражда философи

Всъщност 65-годишният днес Брунело Кучинели е притежавал в младостта си като лично богатство точно това – само звездното небе и моравата под краката си. Израсъл е в семейство на земеделци в Кастел Реджоне, които са успели да построят малка каменна къща за 13 души, спял е в едно легло с двамата си братя, учил е уроците си на газена лампа заради липсата на електричество, а най-разкошната закуска е била попарата с прясно мляко от техния обор. Въпреки че завършва инженерно училище, Кучинели неудържимо е привлечен от философията. На пресконференцията, която даде пред 500 журналисти от цял свят в Соломео, той отговори на много въпроси с лекота и свободно и на място цитира не само Кант и Сенека, а и Марк Аврелий, и Паскал, и Платон и дори Свети Франциск от Асизи. Често се позовава на Бог, но неговата религиозност има философски оттенък, някак тази висша сила е вплетена в ценностната му система само и единствено защото е избор на любов и смирение. Своята житейска философия всъщност той е почерпил от семейството си, и особено от дълбоко религиозната си майка, с която имал силна връзка. Само той от тримата братя е бил подготвен не за земеделска работа, а да учи.

Като тийнейджър заминава със семейството си в Перуджа, там баща му намира работа във фабрика. Кучинели си спомня как той се е връщал смазан от фабриката, останал без дъх и как е плачел от безсилие и унижение. „Тогава реших, че ако един ден имам собствен бизнес, ще направя така, че да съхраня човешкото достойнство и да извися духа на работниците“ – казва малко патетично този забележителен мъж.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР