Той продава дрехи на онази част от хората, които наричаме jet set, но не е суетен. Предпочита Сенека пред екселските таблици, чаша вино и парче пица пред шампанско и хайвер. Направил е в Соломео, близо до Перуджа, театър, построил е монумент, посветен на човешкото достойнство, реставрирал е църкви и манастири... Неговите работници получават по-високи заплати от всички други в текстилния бранш, обядват за няколко евро в истински ресторант, задължително почиват по час и половина на ден. Той, синът на бедни земеделци от областта, отделя 20 процента от годишния си доход за благотворителност и културни проекти. Превърнал е Соломео, селцето, където живее, в кътче от рая.

Той е Брунело Кучинели. Колко много ни трябва у нас, в България, поне един капиталист като него!

Да, Брунело Кучинели е капиталист в класическия смисъл на думата – self made man, започнал със заем от 500 евро своята малка компания за пуловери от кашмир преди 40 години, един от малкото италиански дизайнери, чийто бизнес е кристално ясен. И да, той е много, много богат. Форбс оценява състоянието му на 1,3 млрд. долара. Vanity Fair, New York Times, New Yorker, Harper’s Bazaar, Vogue и още много световни медии му посвещават статии и интервюта, в които го наричат краля на кашмира, принца на Соломео. Винаги отбелязват щедростта му, с която той е възстановил малкото селце крепост Соломео и го е превърнал в картинка от пощенска картичка. Там всяка улица е грижливо павирана, озеленена и измита, с красиви фенери и цветя навсякъде. Няма неподрязан храст, няма петънце дори върху каменната настилка. В селото, което наброява 350 жители, има театър за 230 души, построен в стилистиката на италианския Ренесанс от самия Брунело Кучинели. На арката над входната му врата има надпис: B.CVCINELLI CVRAVIT A DOMINI MMVIII. Означава „Създадено от Б. Кучинели за хората през 2008“ и е реплика на надписа, който стои върху Пантеона в Рим. Има училище по изкуствата, което той е създал и издържа. Местната църква е реставрирана с негови средства. Близките манастири – също. Ако отидете в Перуджа, един изумително красив малък град, ще ви кажат, че каменната крепостна стена, която опасва църквата, е реставрирана пак от него. Винаги му задават въпроса защо го прави. И той отговаря, че иска да съхрани човешкото достойнство и да извиси духа. И цитира Кант, първия философ, по когото е бил увлечен още на 21, и който казва, че за да бъде щастлив, на човек не му трябва нищо, освен звездното небе над главата му и моравата под краката му.