Красиви били маите. Изваяни тела, покрити с релефни татуировки. Идеалът за красота бил ягуарът – почитан като бога на подземното царство, обожаван заради силата, ловкостта, безпощадността си. Властелин на нощта, плоското му чело било висша форма на красотата. Затова маите привързвали към челата на новородените плочка, която сплесквала черепа отпред. Друг символ на красота били събраните очи. За да се постигне този естетически връх, между очите на децата слагали висулка. От непрекъснатото взиране погледът се изкривявал. Богатите инкрустирали камъни в зъбите си, като за целта ги пробивали. Всички процедури се правели, за да се отдели и визуално аристокрацията от населението. Тук спирам да помня. Не отговарям на нито един критерий, дори обикновена татуировка не ме краси.

Пред мен е централният площад на града. На входа му дървото на живота. Толкова е красиво! И колко е умно! Тънкото право жилаво стъбло в основата до определена височина е развило много и остри шипчета, които го пазят от животни и насекоми. Зад него са стъпалата на пирамидата, тесни и стръмни. Може да се ходи по тях само странично, за да не може да се застане в нито един момент с лице към жреца или владетеля. На върха на пирамидата от каменни дантели розов камък са изработени барелефите на бога на дъжда. 260 пъти! За всеки ден от годината по веднъж, по стария ритуален календар на маите. Стоя безмълвна пред тази картина на болезнена покруса  и отчаяние на хората пред ужасната суша, продължила близо 70 години по тези места. Гърлото пресъхва въпреки всепроникващата влага от този истеричен вик за милост и вода. Но милост не получили. Градът обезлюдял и опустял, потънал в лоното на дивите растения и изчезнал.

Сеноте. Докато не бъде преживяно това удоволствие, не може да се опише. Сеноте са естествени водоеми, под земята, като огромни кладенци, с голяма дълбочина, над които са надвиснали различни увивни растения, птици в листите им тихо се обаждат, за да украсят покоя. Слънцето не влиза директно в тези езера, светлината е отразена, приглушена. Водата е като милувка за тялото, то се отпуска и ликува от целувката с изумруденото копринено вълшебство. Раят!

Ушмал. Всеки от древните градове е различен. Разказва нови истории. Маите уважавали направеното преди тях. Те надграждали ритуалните храмове, без да рушат нищо. Вътрешността на всяка пирамида има други подобни, които не могат да бъдат разкрити и изследвани. Ушмал е голям и разкошен. Организацията на сградите е в квадрат около голям площад. Прецизността в ориентацията им спрямо слънцето изумява. Най-важната страна е източната. Оттам всяка сутрин се ражда богът на слънцето, животът. На площада се намират и централната прирамида на града, и всички важни обществени сгради. Дуализмът е в основата на философията на маите. Има добри и лоши богове, има ден и нощ, има суша и дъжд, има мъж и жена, змиите са двуглави. Познавайки до съвършенство движението на звездите, циклите, през които минава природата, древните индианци създали прочутите календари. Те им служели да знаят кога да садят царевицата, а също и да се ориентират кога е най-доброто време да воюват. Малкият календар има 18 месеца по 20 дни плюс 5 дни, които били лошите дни в годината.

Големият календар е с цикъл от 52 години, след което започва ново броене.

Мексико е богато на всякакви преживявания. Селесун е резерват с редки пернати и ферми за фламинго. Розовите изящни птици, нежни и грациозни сред прохладата на голяма водна маса, са удоволствие за очите по заник слънце, каквото рядко може да се види. Природата в най-красиви цветове и форми.