Мексико - в любовната прегръдка на Вселената*

Илияна Алипиева 11 January 2019

Пирамидата на Слънцето в града на боговете в Теотихуакан, построена с прецизност, която е недостижима до днес

Снимка: Илияна Алипиева

Нощта се настанява плътна и непрогледна над джунглата в Юкатан. Индианският хамак ме обгръща като грижовен любим. Потъвам в него като в пашкул. Една голяма игуана бавно и елегантно преминава през верандата. Кимаме си за лека нощ и тя изчезва в своя свят. Започва моята неповторимо красива, мистична, цветна, уханна, вълнуваща, страстна мексиканска приказка. Наситена е с древни легенди, могъщи богове, митични герои, вибриращи краски, дивна природа. Този свят, тъй различен от онзи, в който живея, ще ме погълне, ще ме очарова, ще ме плени, ще ме удиви. Ще си тръгна влюбена в тази древна и мъдра земя с уникално добронамерени хора.

Ацтеки и маи изградили империя, създадена два века преди Римската и просъществувала четири века след завладяването на Римската империя от варварите. Огромна, развита, богата, създала забележителни исторически паметници, останали неразгадани в голямата си част, потънали в дебрите на великата природа, която ги съхранила под зеленото си покривало, след като поради много причини дошъл краят на империята.

Днес Мексико е огромна държава със седмата в света икономика и амбиция в скоро време да се изкачи до третото място. Населението й е 130 милиона.
Митът за раждането на Мексико разказва, че боговете създали хората, за да ги почитат и славят. Смисълът на техния живот бил да свържат подземното с небесното царство. Най-напред направили човека от кал. Бил много крехък. След това го издялали от дърво. Не се получило добре. При третия опит боговете дали на човека от собствената си кръв. Оттогава хората имат дълг към боговете да върнат кръвта. Астрономи, математици, изкусни инженери, вещи познавачи на природните явления, те създали развита и огромна империя. Предимно земеделци, те напълно зависели от природните условия, които почитали като божества. Имали бог на слънцето, бог на луната, бог на дъжда, бог на вятъра. Колкото повече се развивала тяхната цивилизация, толкова повече се променяли условията. Горите отстъпили място на градовете, флората и фауната се променили. Дошли периоди на тежки суши, фатални за живота. „Децата на царевицата“, както се наричали, изтощили почвата. Боговете им ставали все по-капризни и обсебващи. Колко кръв трябва да платят обратно? Колко изтръгнати сърца на живи хора биха омилостивили боговете?

Историята на Мексико прави съдбовен завой, след като по тези земи стъпва един голям авантюрист и алчен за богатства испанец със своята армия от 500 мъже. Годината е 1519. Срещат се два свята антиподи. Сблъсъкът им е фатален за цивилизацията на индианците. В митологията на ацтеките прогоненият бог на слънцето Кетцалкоатъл ще се върне един ден откъм морето. Ацтекският владетел Монтесума видял като сбъднато чудо явяването на испанския конкистадор Ернан Кортес на кон. Кортес веднага разбрал, че е попаднал на изключителни находки. Представил се за наместник на Папата, разказал за тежката болест на сърцето си, която се лекувала само с много злато. Получил много злато. Ацтеките не го ценели. За две години Кортес ликвидирал империята. Той притежавал много важни оръжия – коне и пушки. Индианските племена, неспособни да се справят с мощния враг, били избити или покосени от болести като едра шарка и сифилис. Испанците разрушили индианския град и на негово място изградили Мексико сити. Всичко, за което испанците не можели да проумеят как е създадено от „нецивилизовани“, било анатемосано като творение на дявола и било физически унищожено. История, нрави, традиции, митове, език – всичко продължило да се предава от уста на уста. Днес 85% от населението е с католическа религия по официални данни. Но местните хора не вярват в ада. Те почитат своите богове.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР