Мексико сити

Ацтеките го основали като Теотчитлан. Когато испанците влезли в града, били изумени от великолепието и разкоша. Нарекли го Венеция на Новия свят заради каналите, които го опасвали. Кортес построил град – днешният Мексико сити, наречен на името на ацтекското племе мешики. Днес градът е с 26 млн. население. Един от най-големите градове в света. Въпреки че мястото е най-големият дефицит в този мегаполис, центърът му е красив и разточителен на паркове, градини, места за отдих и разходки сред пищна растителност.

Старият град е в испански колониален стил с впечатляваща катедрала, която е копие на катедралата в Севиля и е най-голямата в Северна Америка. Отвън на централния площад Ел Цоколо се вихрят индиански ритуални танци на древните народи по тези земи, насреща е президентството с богато изрисуван вътрешен двор със стенописи на големия художник на Мексико Диего Ривера. Импозантни картини, които разказват просто и ясно историята на страната. Застанала пред тях, разбирам защо е толкова обичан този художник. Той е картинната история на Мексико. Из центъра има множество красиви постройки от времето на Конкиста. Всички те са силно увредени. Не само от времето, но също и поради потъването на града, който е построен на няколко острова в блатиста местност. Такива сгради се купуват от богати местни хора, които ги санират и ги трансформират в обществени места, за да могат повече хора да ги посещават. Мексико сити расте бързо и красиво. Препратките към историята са видни по новите сгради, които много добре са хармонизирани със средата на сгради от стари времена. Зелен и подреден, чист и организиран – такъв е градът. Ангелът на победата, който е център на всички важни събития, паркът Чутултепек с удивително красивия дворец и множеството музеи са прекрасно място за един смислен и много ограмотителен уикенд.

Близо до столицата е ритуалният град Теотихуакан, мястото, където са родени боговете. В тяхна чест е издигнат огромен ритуален град с грандиозни пирамиди за почитане на природните стихии. Пирамидата на Луната, Пирамидата на Слънцето, Храмът на Кетцалкоатъл, Дворецът на Кетцалкоатъл, Дворецът на Ягуара и Булевардът на мъртвите разказват за могъщото величие на индианска империя.

А историята на Фрида Кало и Диего Ривера и тяхната каса Асул са истинска наслада. Кобалтовосинята фасада на дом, подреден с любов, пълен с живот, е дом на страстта към изкуството и почитта към историята. Виждам я младата красавица, прикована от тежката катастрофа, да лежи дълги безкрайни месеци в тясното си легло, а единственото нещо, което е виждала, е било собственото й отражение в огледалото, монтирано върху това легло. Ателието й все още носи мириса на боите и страданието. Градината е пълна с картини на открито, скулптури, цветя, пирамида, оцветена в червено. Толкова е приятно, че не ти се тръгва от уюта и топлината, с която къщата обгръща посетителя. Сякаш стопанката ей сега ще те посрещне на прага с цветните си дрехи с бродерии и дебели черни плитки.

 
Юкатан, източно Мексико

Град Каба – моето най-лично преживяване в Мексико, пленително красив и много добре запазен. Някога най-големият съперник за първенство на Ушмал днес е място пусто и самотно. Липсата на туристи дава интимност на преживяването. Водачът ни носи чертите на расата си, на маите. Ма-аия означава „не за всеки“. Само за избрани. Този дребен смугъл и със смолиста коса мъж толкова образно се изразява, че картините се отварят като илюстрована книгa пред мен. Горд наследник на древна цивилизация, той разказва истории, митове за народа си.