През копринените завеси с цвят на сметана се долавят соленият дъх на океана и приглушеният шум на космополитния Сан Франциско. В стаята е тихо. На семейната спалня лежи една жена на 47 и се вслушва тревожно в сладкото дихание на заспалите си деца, сгушени доверчиво до нея. Богинята на Холивуд, фаталната жена, митичната Шарън Стоун сега е отдадена на най-първичния инстинкт - майчинството. Роан, на пет години, и няколкомесечният Лаирд сега са целият й свят. Готова е с часове да наблюдава прозрачните детски клепачи, под които танцуват сънищата. Шарън има достатъчно време. Цялото време на света.

Има време да си задава достатъчно въпроси и да си отговаря сама. Например: защо Господ ми даде всичко, освен най-важното. Спомня си, че зададе този въпрос на своя лама, будисткия монах, когото посещаваше веднъж на два месеца. Като повечето си колеги-звезди в Холивуд, които се постараха да избегнат клиниките за наркомани, алкохола и пристрастяването към секс и слава, Шарън потърси спасение в будизма. Вече 10 години тя, дегизирана с черни очила и шал, влиза в мистичните покои на този живописен манастир край Лос Анжелис, посещаван тайно и от други знаменитости, за да търси съвет, разговор и съчувствие. Понякога остава за няколкодневния ритуал за очистване на съзнанието. Посветена в будистките ритуали и техниките за медитация, Шарън си мисли, че може да се справи с всичко. Но когато задава на своя лама въпроса защо Господ не й дава деца, той отговаря: "Според моите гадания, които се основават на кармичния ти път, не можеш да имаш деца, защото в миналото си извършила убийство."

Шарън, която стои на колене пред монаха (будисткият ритуал не разрешава на ученика да стои над учителя), рязко скача и отбранително- иронично пита: "Тогава защо не съобщите на полицията?"

"Аз съм монах, а не следовател", отговаря невъзмутимо той. Но самият лама е изненадан от своето гадание. Нима не го е предполагал? Не, за десет години той едва ли може да каже, че е проникнал в преддверието на тази сложна женска душа. През всичките години на обучение той усеща, че в нея се води сложна борба, че никога тя не може да постигне вътрешно удовлетворение, макар че светът е в краката й, мъжете я боготворят, а кариерата й е повече от успешна. Тази жена винаги крие в себе си океан от чувства, драма, която никога не изплува на повърхността, загадка, която отравя бавно душата й.

Прегърнала децата си на огромната спалня, която някога е делила с Фил Бронстейн, Шарън си спомня как за първи път признава пред друг човек - монаха, онова, което трови душата й от години: "Знам защо не мога да имам деца. Аз наистина съм извършила убийство."

Спомените й я пренасят 20 години назад, когато се омъжва за Майкъл Грийнбърг. Тя е само на 26, жадна за слава и дълбоко комплексирана от външността си. Грийнбърг й подхвърля винаги комплименти, когато се срещнат в телевизионно студио, в което Шарън снима филм-еднодневка. Тя не е особено опитна с мъжете и бърка желанието за секс с любовта. Грийнбърг настойчиво я ухажва. Двамата се женят и меденият месец е пълен с розови мечти. Но когато разбира, че е бременна, Шарън изведнъж си дава сметка, че това не е вече игра. Това е съюз завинаги. Тя не е готова за такъв обрат. Иска роли, слава, иска забавления. Не иска да прилича на майка си, родила четири деца - с увиснали гърди, безформен корем и съсипано лице. Звъни на майка си, потънала в сълзи, и колкото и да е странно, Дороти Стоун също категорично смята, че не е време да ражда.

Шарън решава да жертва бебето заради кариерата си и заради фигурата си. Понятия като карма не я вълнуват тогава.

Когато чува неговата "присъда" за убийството, тя решава да изповядва истината на своя лама. Внимателно изслушвайки я, той казва: "Но кармата съществува, независимо дали вярвате в нея, или не. И добавя: будистите наистина считат аборта за убийство. Убийството е престъпление, затова има наказание."

Съпругът й така и не разбира за аборта. Шарън му казва, че просто е отишла да почине при родителите си. Непонятно за него е защо тя се завръща съвсем различна, друга и нещата между тях започват да се разпадат.

А Шарън изведнъж, връщайки се към своите корени, вижда истината за себе си. А истината е безжалостна: ако майка й не я била насила накарала да отиде в Ню Йорк и да си търси работа, тя до днес можеше да си стои в Милвил и като повечето жители да дои крави, да ражда деца и да вилнее в скандали с впиянчения си съпруг. Или в най-добрия случай да се превърне в професорка - книжен плъх с дебели очила и никаква персперктива. Шарън за пръв път вижда родителите си с други очи. Разбира, че не са я научили нито на маниери, нито на мъдрост. Че майка й не е била загрижена за бъдещето й, а просто я е продала за пари. Семейството й е било толкова бедно, че не са имали кола, с която да карат децата на училище - возил ги е познат тракторист. В спомените си Шарън е мълчаливо, потиснато дете с рядка косица, което е вечно в ъгъла с книжка в ръка.

Тя тръгва на училище на пет години, направо във втори клас. Съучениците й се подиграват, наричат я зубрачка. На 16 години завършва училище и я приемат в колеж, а всички са удивени от способностите й. Естествено, момчетата я избягват, тя е недодялана отличничка, изчервява се и все гледа в земята. Когато започва да си мисли, че й е отредено бъдеще на стара мома - професор по математика някъде в Пенсилвания, една съученичка на висок глас пред всички й предлага да се яви на конкурс за красота. Шарън решава, че й се подиграва и се нахвърля с юмруци върху нея. Но дори след няколко дни тя продължава да мисли за конкурса. И вероятно за да провери истината за себе си, изпраща своя снимка. Снима я сестра й, с която и до ден-днешен са най-близки приятелки и която гледа децата, когато Шарън е на снимки. На фотографията младото момиче е с безформения бански на майка си в стила на 40-те години. След седмица Шарън вече дефилира пред жури. За разлика от съперничките си, които играят сексапилни жени, сковани от напрежението на надпреварата, Шарън играе себе си - слаба, непосредствена девойка, която тайно се плези на публиката. За голямо изумление на майка си печели конкурса. Дороти тайно смята дъщеря си за неспособна на друго, освен да се рови в книгите. След консултация със съседките, които й говорят за астрономическите доходи на манекенките, Дороти натирва дъщеря си в Ню Йорк. Шарън и до днес съжалява, че родителите й са я принудили да напусне колежа, в който е била отличничка. Но работата й на модел пък е спасила семейството й, което всяка седмица почва да получава от нея по 500 долара.

Пет години тя работи в агенция Форд моделс. През 1979 г. на едно дефиле я забелязва Уди Алън и й предлага малка роля в един свой филм. Шарън се хвърля презглава в киното, без да има понятие от сценарии, режисура, игра.

"Впрочем, нямах понятие и от отношенията между мъжа и жената. Никой не ме е учил на правилата на семейния живот", казва горчиво тя на своя будистки изповедник. "Затова мъжът ми ме напусна след две години. Аз се държах като празноглава, капризна и претенциозна кучка. Не бях изисканата красавица от представите на Майкъл, а провинциалистка с ужасни маниери и лошо възпитание."

Своята неувереност тя крие с предизвикателност и поза. Играе прелъстителка, която славата на "Първичен инстинкт" превръща в олицетворение на тъмната женска сила. Шварценегер я нарича дори хищницата. На едни снимки тя е трябвало да изиграе ярост и да се хвърли към него. И толкова се е вживяла, че се нахвърлила с точни и яростни удари към актьора, който не очаквал нападение. На снимачната площадка присъствала и жената на Шварценегер, Мария Шрайвър, която скочила да защитава мъжа си, удряйки Шарън в гърба. А Шварци, разтривайки удареното, й казал злобно, че трябва или да се обърне към психиатър, или да държи себе си в клетка. Режисьорът Пол Верховен обаче бил във възторг от играта й.

Шарън и досега смята, че просто се е вживяла в ролята си, за която трябвало да тренира по шест часа карате в спортната зала. Но пред своя монах тя признава: "Може би съм вложила и нещо лично, но по-скоро към жена му, тази кокошка, която не дава прашинка да падне върху него, а с мен разговаря през зъби и ме нарича курва зад гърба ми. Защо трябва да се правя, че не разбирам?"

След този филм един нейн поклонник й подарява пистолет с инкрустирани скъпоценни камъни. Тя го регистрира и носи със себе си винаги. Един ден, когато се връщат с колата на Майкъл Дъглас от изтощителни снимки на "Първичен инстинкт", ги нападат през нощта до колата. Шарън вади пистолета и стреля във въздуха. Майкъл дълго мълчи, а след това казва: "Поздравявам ви, мис Трамъл, отлично се справихте." Катрин Трамъл е нейната героиня от филма, красиво въплъщение на злото и тъмната страна на човешката душа. Повечето хора мислят, че между Шарън и Майкъл съществува силно привличане и любовен флирт, но Шарън е категорична, че след този случай той едва я понася.

Пред монаха Шарън изповядва: "След "Първичен инстинкт" забелязах в себе си странна промяна. Част от тази "мила девойка" - Катрин Трамъл, като че ли остана в мен. Като че ли застинах в образа и започнах да си мисля, че да се поддадеш на демоните в теб е едва ли не в реда на нещата." Шарън обаче не е права. Това не е единствената й роля на демонична жена. Към този образ спада и прелъстителната и невярна Джинджър, която тя изиграва в "Казино" в партньорство с Робърт де Ниро.

Макар че Катрин Трамъл не й носи дългоочаквания Оскар, Шарън влиза в ролята на филмова богиня: разкошни палта от чинчила, нанизи черни перли, които не сваля дори вкъщи, за изумление на прислугата, убийствено скъпи рокли за червената пътека. Тя става все по-изискана и все по-красива с възрастта. В интервютата предизвикателно високо обявява, че е щастлива, защото е сама, и казва: "Вагина и ум са опасна комбинация." Но въпреки афиширания феминизъм, Шарън мечтае да се опре на силно мъжко рамо. В Холивуд силното рамо обикновено принадлежи на продуцент, а продуцентът може да поправи несправедливостта, причинена й с липсата на Оскар. Когато среща Бил Макдоналд, млад преуспяващ и секси продуцент, дяволът отново обсебва Шарън. Бил има само един дефект - грозна бременна жена. Шарън знае, че Бил и Наоми са повече от десет години заедно и по лицето на бременната жена може да прочете онова безхитростно просто човешко щастие, което така липсва на самата нея. С изключение на първия й брак, връзките й не продължавали повече от осем-десет месеца.

Дали Шарън е решила да отмъсти на всички мъже чрез Бил, които така или иначе не правели разлиика между нея и героините й, или отчаяно е търсила любовта, тя не може да каже и до днес. При нея винаги нещата се преплитат твърде сложно, нищо не е еднозначно. Нима можеше да изиграе своите - меко казано - опасни героини, ако самата тя не притежаваше опасна сила, тъмна страна в душата си? Шарън не знае отговора на тези въпроси.

Звездата омайва Бил с елементарни женски хватки. Минавайки край масата му в ресторанта, тя си "изкълчва" крака, така че той трябва да я вдигне на ръце. Тя горещо му благодари и го кани вкъщи. Не след дълго Бил е в краката й. Още първия път е забелязал, че те са стройни и сексапилни. Женското й коварство я кара да се прави на моралистка - тя не може да има мъж, който чака дете от жена си. И Бил напуска жена си Наоми. Няколко дни след това Наоми прави спонтанен аборт в напреднала бременност, с усложнения. Става обществен скандал. Наоми, едва оправила се от аборта, вече е по всички телевизионни канали, в десетки интервюта, където сочи Шарън с пръст и я нарича "изчадие на ада", "гений на жестокостта", чудовище в пола" и прочие. В кампанията се включва и майката на Бил, а Шарън не им остава длъжна.

Бил не просто напуска жена си, а купува годежен пръстен за Шарън. Шарън старателно се подготвя за вечерта, в която само двамата ще си разменят пръстените и ще се врекат във вярност. Декорира гостната си, пали десетки свещи, пуска романтична музика. Няколко минути преди да си разменят пърстените обаче тя протяга на Бил лист хартия. Бил е изумен: това е предбрачно споразумение за конфиденциалност, което го задължава да не си отваря устата изобщо за съвместния им живот. И на всичкото отгоре - предвижда юридически санкции, които се изразяват в солидно обезщетение. Някой сякаш загася свещите в душата му. Той поглежда в очите на Шарън и изведнъж вижда там другата жена, онази сложна, тъмна сила, която, без да си дава сметка, го е привличала неудържимо. За него това е обидно изпитание, след като е издържал условието да напусне бременната си жена.

А Шарън вече е разбрала, че не тя се нуждае от протежирането му, а той от нейното, защото славата й расте като лавина. Чувствата между двамата съвсем охладняват. Още повече, че Бил не говори нищо за деца. Това й се струва обидно. Приятели на двойката твърдят, че едно невинно любовно писмо на Бил, в което той твърди, че не иска деца, защото тя му е достатъчна, е предизвикало буря. Шарън му връща старинния годежен пръстен по пощата и праща полицаи да го изкарат от квартирата. Бил е публично унижен. Шарън по това време снима "Казино". Дали толкова силно се е вживяла в ролята на безсърдечната Джиндър, че е допуснала да се всели в нея? Или просто отново се е оставила на бесовете, които често са я обладавали?

Лошата карма се натрупва, винаги е повтарял нейният монах. Но Шарън не си е давала сметка за това до мига, в който е срещнала последния си мъж, Фил Бронстейн. Никой до този момент не я е ухажвал така - сурово, мъжки и предано. Цветя, подаръци, романтични вечери и розови мечти за истинско семейство и дете. Първият период от съвместния им живот е безоблачен, ако не се смятат настояванията на Фил тя да престане да снима. Един от известните вестникари в Америка, Фил смята своята професия за многократно по-важна от нейната и иска да бъде глава на семейство, в което жената е украшение и подкрепа, нищо повече. Шарън наистина решава да се посвети на семейството си. Напуска своя разточителен дом в Бевърли Хилс и се премества на крайбрежието, в дома на Фил в Сан Франсиско. В един мрачен и влажен ден на 2000 г. в дома им се появява миниатюрният Роан Джоузеф - синът, за който Шарън винаги си е мечтала. Звездата се посвещава на осиновеното си дете, чете сценарии, повече за да не губи навик, отколкото с намерение да ги приеме. Фил е често в командировки. Един ден, докато Шарън се занимава с бебето, й звъни близка приятелка и съобщава, че Фил съвсем не е отдаден на работата си, а по-скоро на забавна млада жена, докато е извън града. "Съвсем млада", добавя приятелката, знаейки колко болезнено Шарън приема възрастта си. Но тя не е от жените, които тихо хлипат вкъщи, надявайки се да ги отмине горчивата чаша на изоставянето. Тя беснее и й се иска да убие Фил. Само две седмици след скандала с него, той преживява тежка сърдечна криза и операция. Шарън по това време се е захванала за работа - репетира ролята на лейди Макбет. На пръв поглед бурята е отминала. Но не е така.

Същата тази година е фатална за нея. През ноември, докато разхожда сина си край океана, ужасна болка я пронизва. Шарън смята, че й се завива свят, но болката стяга в огнен обръч главата й. Тя пада на земята и първата й мисъл е: Боже, ослепявам!

За щастие Фил е вкъщи, веднага идва и я откарва в болница. Лекарите са категорични: аневризъм на мозъчната артерия. Необходима е сложна неврохирургична намеса, а шансовете да оздравее или да остане сляпа, парализирана, с инсулт и нарушена мозъчна дейност са петдесет на петдесет. "Защо?!" е единственият въпрос, който мъчи вледенената от ужас жена. Фил държи ръката й, но това не е достатъчно, за да прогони призрака на смъртта. За щастие, Шарън е късметлийка.

Връзката й с Фил обаче бавно и постепенно се разпада. Шарън няма сили да се справи едновременно и със своите амбиции за филмова слава, и с неговите претенции, и с тежката работа около едно бебе. Страхът, че кризата може да се повтори, я прави капризна и неприятна вкъщи. След два спонтанни аборта тя е отчаяна. Фил не е мечтаният баща и съпруг, тя не е за него съпругата, която може да го направи щастлив. Той не иска да й даде безусловна подкрепа и все по-често намеква, че холивудските звезди са безкрайно егоцентрични. Така се разделят.

Шарън не е готова да приключи дотук. Събира всички сили и се опитва да съживи славата си. Приема нови сценарии, след дълги преговори се съгласява да играе в "Първичен инстинкт 2" и да се снима за Плейбой, макар и на 47. На фестивала в Кан е блестяща, удивително млада и жизнена. Злите езици с право отбелязват, че няколкото месеца, в които се е изгубила от светския живот, не са отишли напразно - дори и най-добрия пластичен хирург не може да не остави следи след себе си. Но щастливата й усмивка е и заради нещо друго - в Кан Шарън се явява не само като актриса, член на журито, но и като майка на две деца. И двете са с келтски имена- Роан означава радост, а Лаирд е дума за лорд. Така се нарича и любимият й учител по актьорско майстроство. "Осиновяването е нещо много специално. В духовен план детето те избира, не ти него и връзката е кармична", казва актрисата.

Сега душата й е пълна. Дори да не се появи мечтаният съпруг, мечтаните деца са при нея. Семейството й, брат й, сестра й, приятелката й от детинство са до нея. Дори може да си позволи да прекъсне снимките на "Първичен инстинкт 2", за да бъде с малкия си син.

Това е. Една лоша карма не е по-силна от тези неща.