„Втори шанс”: Джей Ло, ще се направим, че не сме го гледали!

"Втори шанс" ("Second Act") на режисьора Питър Сигъл е сапунена мелодрама с елементи на комедия и е с Дженифър Лопес. Друго няма. В кината от днес.

Ирина Иванова 14 декември 2018

Добре, да запазим самообладание! В подобни филмоподобни са се снимали много от най-и по-малко големите попзвезди – така си е откакто шоубизнесът светува. Ето например Eлвис Пресли се е снимал в безумни творби и ако сте гледали „Harum Scarum”(1965) например, знаете, че не говоря празни приказки. Дженифър Лопес може и да не е Елвис, обаче и тя си има право на своите глупави грешки.

Понеже колкото и да се старае човек, едва ли може да бъде измислена по-мила формулировка за романтичната мелокомедия „Втори шанс” от тази – „глупава грешка”. А после да прости и да забрави! Правя изричната уговорка, че предпочитам да мисля, че „Втори шанс” е глупава грешка със строго комерсиално обяснение, отколкото че е добре премислен от екипа на Лопес и от самата нея ход в кариерното й развитие.

Героинята на Лопес, Мая Варгас, е 40-годишна, без деца и семейство, работи в универсален магазин и определено мрази работата си и тъпия си шеф. Нейна колежка и най-добра приятелка (цапната в устата, каквито по клише са повечето приятелки на главните героини), без нейно знание й подава документите на ново, много по-престижно работно място, Мая отива на интервю и... именно там, по време на интервюто с благия, справедлив, беловлас шеф милионер започва цялото нелепо развитие на сюжета. Сега сигурно си мислите, че накрая двамата ще се оженят. И аз си го помислих в един момент, обаче – не. Друга е посоката, напълно непридвидима, отсега ви казвам и млъквам.  

Посланието, че има живот и след 40, е ясно. Лопес e нещо като Пепеляшка на средна възраст, от долните слоеве на средната класа и с латиноамерикански произход (всичко това е старателно и добре подчертано във филма, както с помощта на фамилията й, така и с начина, по който се облича, квартала, в който живее, приятелките й и прочие) – със сигурност една определена, съвсем не малка прослойка зрители ще се идентифицират с този персонаж и именно на тази прослойка разчита филмът. Принципно в образа на Мая няма нищо кой знае какво привлекателно, но когато ролята се изпълнява от звезда като Дженифър Лопес нещата стават малко по-малко отчайващи. Или поне такава е идеята. А истината е, че отчаянието в конкретния случай умира последно. Дори бих казала, че оцелява и след като главната героиня сбъдва всичките си мечти и ни дръпва почти на финала една лекция (глас зад кадър) за това колко са важни грешките в живота ни и прочие.

Единствената нова идея в този „Втори шанс” (и все пак е забележително, че дори тук има нова идея!) – е вмъкната някъде в гореупоменатия финален монолог и гласи, че има случаи, в които да оставиш детето си за осиновяване е по-правилното решение. Не можех да повярвам, че го казват, честно, но поне е социален казус, върху който можеш да се замислиш.

Какво получавате срещу времето, което сте подарили на филма? Ще бъда честна – на загуба сте. И Джей Ло е на загуба, ми се струва. Само дето тя поне ще си получи хонорара.

 

 

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР