89 години газ до дупка

На почти 89 години Станка Василева шофира, тича по два километра всеки ден, не се страхува да подхване каквато и да е физическа работа. Изглежда, както е прието да си казваме сега, прекрасно не само за годините си, но и в сравнение с много по-млади от нея. Такова е първото впечатление, когато я срещам на пешеходната главна улица в Добрич

Ваня Шекерова 30 November 2018

Снимка: Ваня Шекерова

Чух я по радиото, поводът да я представят беше над 60-годишният й стаж зад волана. Тогава сподели и мечтата си да кара червен автомобил и ако има такъв, щяла да шофира, докато е жива. Иначе като че ли вече й било време да спре – не защото възрастта й пречела да джитка с кокетния си опел, а защото се страхувала от все по-наглите си колеги на пътя, някои от тях дори без книжки.

Мисля си, че ако имаше късмета да е родена в Щатите или поне някъде в Западна Европа, Станка щеше да е звезда. Щеше да е по кориците на специализирани издания заради смелостта все още да участва в ралита за любители. Заради предприемчивостта, с която е правила бизнес в земеделието, развивала е животновъдна ферма. Щеше да е сред онези вечни жени, смятани за успели, постигнали всичко или почти всичко в живота си – завъртели собствен бизнес, създали стабилно семейство и отгледали деца, които днес са родители – от сина си и дъщеря си Станка има четирима внуци и осем правнуци. Щеше да е ако не модна, то поне икона на спортния стил и начин на живот – тежи 58 килограма, има стойка на гимнастичка и въпреки изцяло бялата си по мъжки подстригана коса – лице на жена с характер и воля да държи живота в ръцете си.

Ръцете на тази жена са корави и силни, ръкувайки се с нея, усещам мъжка хватка. Тя казва, че и сърцето й е мъжко, макар съвсем по женски да се е разтапяло от любов, да е треперило от неизвестност, да е пропадало от страх, да е набъбвало от болка и да е било размазано сравнително неотдавна, когато си отишъл съпругът й – след 61 щастливи години заедно. Гласът на Станка проскърцва, докато говори за него. Питала го: „Иване, и един път ли не сбърках, та не ме укори за нищо в този толкова дълъг и нелек път, дето го вървяхме заедно?“ Зодия Скорпион бил мъжът й, но се поогъвал, Станка вземала решенията и за двамата.

Мечтае си някой ден да спечели от тотото, за да си сбъдне това отколешно желание. Само за ден да покара червен автомобил, пък после ще го подари
Била на 22, когато се взели, така викат в Добруджа на женитбата. Станка е от село Загорци, до осми клас я пуснали да учи родителите й, макар да била очочорена и будна, упорита и смела. Баща й имал нужда от помощта й в земеделието, с което семейството си изкарвало прехраната. И мечтаел да я омъжи за богат мъж. Станка се спряла на Иван, с когото се запознали в ресторант, бил гражданин, от Добрич. Освен че си го харесала, си направила и сметка, че омъжвайки се за него, ще се отърве от селската работа. Вятър и мъгла! Когато я взели като булка от село с каруца посред страшна зима, се оказало, че на 30 км от родното Загорци пак се озовала на село. Мъжът й живеел в края на града, в квартал Таргалята на Добрич. И младата му жена пак я чакало голямо блъскане по нивите. Станка обаче си купила мотор, хората свикнали да я виждат с 350-кубиковото МЗ. Като я налегнали родилните болки, се метнала на мотора и изпърпорила до родилния дом. Била голяма жендура, 105 килограма стигнала като бременна. Но като родила, бързо влязла във форма, с 20 килограма надолу. Записала се на шофьорски курс и започнала да редува мотора със семейния москвич. Без да й мигне окото, подкарала и трактор, и комбайн, само трябвало да я извикат да смени някого от мъжете, управлявали големите земеделски машини.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР