Япония - оглушително тиха, изумително тиха, японска

Биляна Лаундс 22 ноември 2018

Снимка: Биляна Лаундс

Биляна Лаундс е заклет пътешественик, посетила е 53 страни в света, като в повечето е ходила многократно. При пътуванията си най-много обича да опитва местната храна и се старае да се доближи до местната култура, избягвайки „туристическата конфекция“ (изразът е зает от Миро Нанков).

За Япония е писано много – самураи, гейши, сакура, високи технологии, сумо и шинкансен – все неща, привличащи интереса на чуждестранните туристи. Ние в България даже научихме някои думи от прословутия роман на Джеймс Клавел „Шогун“, впоследствие филмиран и добил още по-широка популярност с блестящата роля на Ричард Чембърлейн (майките ни още въздишат по него). Но дори да сме се научили как да произнасяме правилно „домо аригато“, има още много неща, които един гайджин турист трябва да знае, за да бъде приет с искрена, а не със снизходителна усмивка в Япония.

Клечици, чорапи и бакшиш

Например пръчиците за хранене – ако човек се поупражнява малко, може да се храни с тях не по-зле, отколкото с нож и вилица. Но умението за употребата им е далеч по-маловажно от някои абсолютни забрани. Правило първо: никога не ги използвайте, за да посочите нещо или пък, не дай си боже, някого. Правило второ: никога не забивайте клечките в купичката с ориз, защото това е погребален ритуал. Правило трето: никога не подавайте храна на друг човек, държейки я с пръчиците – това също е погребален ритуал. Е, аз бях чувала за първите две правила, но разбрах за третото доста късно...

Относно чорапите – в Япония никак не е селско да се събуеш на вратата. Даже напротив, счита се за непростимо да влезеш в нечия къща с обувки (грозният навик си има и название: досоку де агару). В някои ресторанти и бутикови магазини също има нарочно място за събуване и затова човек винаги трябва да е с прилични чорапи (не става дума само за дупки, защото протритите чорапи правят същото лошо впечатление). И да, японците обожават своите налъми тип джапанки (замисляли ли сте се откъде идва думата на български?), но като е студено, ги носят с чорапи, които имат отделен пръст за палеца...

Повечето хора са чували, че на изток всичко се подава с две ръце, но това не важи за парите. При плащане на касите в магазините, в ресторантите, дори и в такситата има нарочна чинийка, в която се оставят парите, така че дори да подадете парите с ръка, от другата страна ще ви поднесат чинийката. И не смейте да оставяте повече, отколкото е сметката, защото ще ви върнат ресто точно до стотинката и ще настояват да си го приберете. Да оставите бакшиш е грубо и неприемливо.

Суши ли е националното ястие?

У нас, като кажем японска кухня, човек първосигнално мисли за суши, но то далеч не е най-популярната храна в Япония. Освен риба, японците ядат много супи, свинско и телешко. Към кулинарията се подхожда с типичната японска прецизност и в резултат Токио е един от градовете с най-много ресторанти, получили звезди Мишлен. Между другото, вървейки по улицата, може и да не разберете къде въобще има ресторанти, защото те просто не са на улицата, а се намират между третия и шестия етаж на сградите. Освен в кайсеки ресторантите (които са доста скъпи и понякога резервацията се прави с месеци предварително), човек може да опита невероятно вкусни местни храни и в кварталните изакая (нещо между бистро и кръчма), а дори и на улицата, вземайки бенто кутия за на крак. Тонкацу, соба, рамен, шабу-шабу, мисо супа, унаги, темпура, тепаняки и задължително телешко Кобе и Уагу. Всичко, но не и сладкиши, защото традиционните японски сладки са разочароващи за европейския вкус. Накратко, дори да изглеждат различни и красиво оформени, всички те са направени от подсладено пюре от черен боб, евентуално гарниран с лепкава паста от оризова вода. Смело пропуснете десерта и изпийте един чай от мача или още по-добре – чашка сливово вино.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР