Когато Уди Харелсън ти каже любимата си будистка мъдрост – „Пътят на излишъка води до двореца на мъдростта“ – му вярваш безрезервно. След всичко преживяно – главоломна слава, брилянтна кариера, „вавилонски“ партита в Холивуд през 80-те, жени, наркотици, алкохол, арести – той определено знае какво говори

Няколко поколения се кълнат в него не само заради незабравимите му филми – „Белите не могат да скачат“, „Родени убийци“, „Народът срещу Лари Флинт“, „Няма място за старите кучета“, „Последното кънтри шоу“, „Три билборда извън града“ – но и заради свободата, с която живее живота си далеч от маскарадите на Холивуд, таблоидните скандали и вечните състезания. Както и заради почти комичната страст и желязното постоянство, с които защитава най-известната си кауза – за легализирането на марихуаната. Уди Харелсън е култов и нищо по-малко от това!

Синът на черната овца

Роден е в Тексас. Майка му е счетоводителка, а баща му – комарджия и престъпник. Родителите му се развеждат и той се премества с майка си в Охайо. Баща му непрекъснато влиза и излиза от затворите, но през 1979 г., когато Уди още не е навършил 18, е осъден до живот за убийство на федерален съдия. По-късно, когато вече е звезда, актьорът ще се опита многократно да помогне на баща си и да върне делото в съда, но безуспешно. Чарлз Харелсън умира в затвора през 2007 г., на 69-годишна възраст. Темата и до днес е болезнена за Уди, който не само никога не се отрича от баща си, но и твърди, че делото е било несправедливо и че към него са се отнесли с особена жестокост. „Баща ми не беше светец, но беше изключителна личност. Не го съдя за неща, за които бих съдил някой средностатистически човек“ – заявява актьорът в интервю за Playboy през 2007 г. Казва, че макар баща му никога да не е бил реално до него, той винаги е чувствал силна връзка помежду им. „В Япония казват, че който е роден на датата на баща си, както е в нашия случай, Е баща си. Непрекъснато усещам неговата кръв в себе си“ – казва Харелсън.

Мамино синче

В противоположност на баща му майката на Харелсън е почти фанатично религиозна презвитерианка. Уди прекарва тийнейджърските си години буквално в църквата в родния град на майка си – Лебанон, щата Охайо – изучавайки Библията и посвещавайки голяма част от времето си на местната църковна общност. Абсолютно мамино синче, до 20-ата си година той пита майка си или също толкова религиозните си лели дали може да излезе с момиче и кога да се прибере. Изгубва девствеността си на 17 с девствено момиче, след което чак до 22-рата си годишнина изпитва ужасна вина за всичко, свързано със секса, което се върти в главата му. Тъкмо в църквата обаче за първи път опитва сладостта на сцената.
Пиесата, естествено, е на църковна тематика, но за щастие на Уди Харелсън не му връчват роля на някой от светците, а на пияницата. И той изведнъж разбира колко сладко е да караш публиката да се смее или да затаява дъх само с една промяна в интонацията, с една мимика, с един жест.