Яжте по една дъга всеки ден

Шери Рей притежава едно от най-популярните йога студиа в Лос Анджелис – Peace yoga gallery. Води някои от богатите си клиенти на ритрийти на остров Лесбос, за да помагат на бежанците. Като стихия е. Гръмогласна, темпераментна, чаровна

Лилия Илиева 19 октомври 2018

Снимка: Eмилиан Беляшки, на Udaya Live Fest в Риу Правец

Срещнахме се с Шери Рей по време на най-мащабното и интересно йога събитие у нас „Удая Лайв“. В рамките на пет дни през август за трета година фестивалът, организиран от Ярив Лернер – изпълнителният директор на Ню Бояна Филм Студиос, събра световноизвестни учители и последователи на източната философия и практика у нас. И се получи съчетание между летен купон и релакс с прекрасните условия на хотел „Риу Правец“, с уникално красивия фон на езерото и околните хълмове и с много живописната компания.

Разговорът ни с Шери Рей започна изненадващо: „На 30 декември 2017 – каза тя – се прибрах вкъщи от Канада, където преподавах йога, и открих бележка. Мъжът, с когото бях 11 години, си беше опаковал багажа и си беше тръгнал. И ми го съобщи с бележка!!! Бях с разбито сърце, още толкова влюбена в него.“

И какво направи?

Хората мислят, че не трябва да бъдем тъжни и депресирани. Но то е същото като радостта. Просто е емоция и е ок. Моето собствено откритие е, че нещата се объркват, когато спра да обичам себе си, когато спра да ходя до океана, да се слушам, да постя, да чета, да дишам. И тогава моето его става огромно. Причината нещата да се объркват във взаимоотношенията ни не е той – мъжът до мен, а аз. Причината винаги е – аз.

А какво правиш със своето его тогава?

Отнасям се с него мило. С егото си трябва да действаме внимателно. Мислим, че трябва да се оженим в определен ден, да имаме дете в определен ден. Обаче така си оказваме сами натиск за нещо, което не се случва естествено. А животът трябва да се случва естествено. Не можеш да го насилваш. Единственото и достатъчно нещо, което трябва да правя, е да обичам себе си. Защото когато се обичаме, привличаме любовта в живота си. И два месеца по-късно в йога студиото ми влезе един гръцки мъж – Шери завърта очи нагоре, прави пауза, поема дъх. – И когато го видях, си казах: „Не, не, не...“

Беше бог, слязъл от Олимп?

Истински бог. Приближи се и ми каза: „Шери, искам да дойдеш в Гърция и да ти покажа Делфийската пророчица.“ През 2018 г. един мъж постъпи мъжкарски. Всичко се случи толкова бързо. Аз съм наполовина италианка. Майка ми беше от Сицилия. Баща ми има френска, английска, въобще северноевропейска кръв, но когато се срещнали, разбрали, че са създадени един за друг. И моята кръв е гореща, също като гръцката. С Никос имаме такова привличане, че се оказах в Атина преди ритрийта ми в Лесбос, на който храним бежанци. Искаше да ме заведе на вечеря с негови приятели, за да опитаме как готвят двамата най-добри шеф-готвачи. Казах – най-добрият шеф-готвач в Гърция в този момент съм аз. И аз ще сготвя вечерята. Хукнах из пазара с едни кошници, а той ме следваше и ги носеше, докато ги пълнех с билки, подправки, ванилия, плодове, зеленчуци. После го пратих да ходи на работа, купих цветя и великолепни винтидж вази и пепелници от един магазин зад ъгъла до неговата къща, защото той и хората около него пушат. Когато се върна от работа, го посрещнах облечена с черна рокля в неговата къща от стомана, тухли и стъкло, тотално мъжкарска... Храната беше почти готова, цветята – из цялата къща. Той ахна, преглътна и попита дали има нужда да купи още нещо от магазина. Отговорих – имам нужда ти да се съблечеш и да се качим горе. Гостите пристигнаха след 20 минути, той ме представи като своята приятелка. Когато седнахме на масата обаче, изтръпна.

Защо?

Защото след като сготвих толкова много храна в неговия дом, предложих на всички присъстващи дипломати и богаташи да благодарим за храната, да сложим ръце над нея и да се помолим. И те казаха – права си, трябва да кажем – благодаря. Никос ме гледаше умолително, обаче аз му направих знак да не ме прекъсва, защото изричаме молитва! И си представи всички тези мъже, седнали около масата, как се молят. Това е първото правило преди да започнете да се храните – молете се над храната. Благодарността е много важна. Това е смисълът на вечерята, не самата храна.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР