Даваш ли си сметка, че като характер си доста различна от Белослава?

Да, по-люти ястия ще правя от нея. Но сигурно като родя... Всички казват, че като роди една жена, гледа на света по съвсем различен начин.

ТОГАВА РАЗБРАХ, ЧЕ НАИСТИНА ГО ОБИЧАМ

Рая: По време на Икарите, когато Явор спечели за ролята си в „Редки тъпанари“, аз имах представление. Бях казала на Виктория, гаджето на Бойко Кръстанов, която беше водеща на Икарите – като разбереш дали печели, веднага ми пишеш, да или не. И разбирам, че Явор е взел Икар. А аз играя „Иванов“, Чехов, трагедия, ужас. Най-голямата ми любов, Николай, ще се самоубива пред мен и аз трябва да го спася. Казвам: Николай, спри се… но радостно такова. И после се разревах. Тогава разбрах, че наистина го обичам. Щом не изпитах дори секунда завист...
Явор е много чувствителен, не е от мъжете, които не говорят за чувства. Той беше първият, който ми каза обичам те. Не помня къде беше. Беше такова – обичам те, бе. И аз – и аз! Постоянно си казваме „обичам те“. Пишем си го. Казват, че ако го повтаряш, ще се изтрие. Не е така. Повтаряй си го по-често, защото утре може да е късно.

ЕДНОВРЕМЕННО СЕ СЪБУЖДАМЕ

Рая: Обича да ми бере цветя, а не да ми купува. Горски букети. Явор ходи в планината и винаги ми носи цветенце. Подарява ми мънички подаръчета. Изключително мил човек. Зодия Рак. Той всъщност е домошар. Нищо общо с този Явор, който всички си мислят, че е. Аз също правя много неща за него. Пера, оправям къщата, пазарувам. Грижа се за него. Както една жена може да се грижи за един мъж. Надявам се, че съм нежна с него и го карам да се чувства сигурен. Аз съм зодия Риби и битовизмите ме изкарват извън релси. И той избягва да се кара с мен за такива неща. Аз съм по-скандалничка. Той е по-спокойният, да.

Явор: Романтичен съм в мислите си, но като действия съм по-умерен, отколкото ми се иска, сигурно и на нея... Къде бих я завел ли? На фестивала Burning Man.

Рая: Как минава един наш ден ли? Любимият ми е: бяхме на морето. Явор ме заведе в прекрасен ресторант, шест часа обядвахме, не спряхме да си говорим, пихме чудесно розе. На брега на морето, в Несебър. Гледахме залеза и след това отидохме на плажа и си пуснахме много силна музика, като тийнейджъри сме се смели и плакали от радост от това, че сме заедно.

В свободните си дни се събуждаме едновременно. Някой прави кафе. Аз или той. Поднасяме си го в леглото. Готвим си. Той ми прави закуска или аз на него. Слушаме музика, излизаме, виждаме се с приятели, отиваме на клуб. И ходим на зелено. Махаме се от София във всеки момент, когато можем. Цялата ни компания е такава. Непрекъснато пътуваме. Повече в България. Наскоро му подарих една книга – „101 романтични места в България“. Казах му – дай преди да опознаем света, да опознаем България. И започнахме да си обикаляме. Последния път бяхме в едно село Невестино, с много красив мост. И пак валеше. Мостът събира хората. Това е поверието. И на моста решихме, че това е, че ние сме си. И си взехме апартамент до Моста на влюбените. Всичко е в мостове. Ние си построихме наш.