Един сравнително непознат поклоннически път печели все повече почитатели с красотата на природата и гостоприемството на селищата, през които минава, с белезите на древната си история. За разлика от Ел Камино Ликийският път, който пресича земите на Древна Ликия в днешна Турция, не е толкова популярен и все още изглежда като прекрасна малка тайна за посветени пътешественици. Елеонора Гаджева, главната редакторка на сп. Explorer и добра приятелка на EVA, изминава една част от пътя през омайни гори и каньони, край заливи, блестящи като тюркоаз и прастари руини – от Синята лагуна на Йолудениз до Калкан.

След първата молитва на мюезина селото бавно се събужда от сладка дрямка, утрото нетърпеливо се приготвя за ново начало. Мие очи в солените длани на морето и се спуска по стръмното, рошаво, недоспало и очакващо. Време беше да го последваме. Денят ни хвана като палаво хлапе и ни поведе. Пътят край морето ухаеше на жасмин, бор и маслини, криволичеше и рисуваше стари истории за смели търговци с пъстри кервани, пресичаше планински села с бели сгушени къщички. Обикаляше каменни крепости и древни руини, нашепваше легенди и се разхлаждаше в росата на изгрева. Пълзеше по гладкото тяло на скалата и се спускаше в тюркоазената прегръдка на морето. Там, където започва танцът на тишината с вятъра.

От Синята лагуна до Залива на пеперудите

Предстоеше ни едно набързо планирано приключение с много ходене, красиви гледки и древна история, в компанията на съмишленици.

След като самолетът се приземи на летището в Даламан, чувството, че нещо интересно предстои, стана все по-осезаемо, нетърпението ни се усилваше с всяка минута. Набързо допихме ароматното турско кафе и се отправихме към началната точка на шестдневния ни преход по Ликийския път – Синята лагуна.

Йолудениз е курорт близо до град Фетие и най-предпочитаната локация за почитателите на парапланеризма. Хора от цял свят намират гостоприемен пристан тук в очакване да хванат вятъра и отвисоко да гмурнат поглед в ослепително синьото море. До края на октомври тук са готови да посрещнат всеки любител на морето, спорта и нощните купони. Скалите над Синята лагуна се огласят от възторжените викове на парапланеристите, а долу в залива собствениците на малки корабчета канят новодошлите с обещания за незабравима разходка покрай лагуната.

Ние имахме пред себе си мисли за предстоящите около 100 км ходене, първата част от Йолудениз до Калкан, от общо 540-километровия преход по крайбрежието на Южна Турция. Няколко дни далеч от многолюдните тълпи, подранилите туристи, шумните градове и ежедневните грижи. Неочаквано бягство или дълга разходка през времето и историята...

Ликийският път носи това име, защото свързва множество градове държави от Древна Ликия, части от него са запазени търговски пътища, служили за комуникация в древността, други са стръмни пътеки през каменопади и бодливи храсталаци, където се срещат само стада с кози и любители на пешеходните преходи, пристигнали от цял свят. Докато отброявате крачките по най-дългия пешеходен маршрут в Турция, неусетно преминавате през античните градове: Сидима, Пиднай, Летуун, Ксантос, Патара, Фелос, Антифелос, Аполония, Аперлае, Талмуса, Симена, Мира, Андриаке, Белен, Олимпос, Химера, Фаселис, Аталия. Но това е само малка част от приключението, което предстои по Ликийския път, един от най-интересните и запомнящи се преходи.

На следващия ден ни предстоеше да преминем разстоянието от Йолудениз до Фаралия. Няколкочасов преход по камениста пътека, виеща се над тюркоазени плажове, огласяна от звънливите гласчета на стадата и виковете на любители на парапланеризма, които се носеха над главите ни. Стъпките ни отмерено потъваха по пътеката, докато пред погледа ни се откриваха малки плажове, скътани в заливи и безкрайното синьо на Средиземно море. Още първия ден срещнахме гостоприемството на местните, което щеше да ни съпътства през цялото време, непотърсено и на най-необичайни места. Гладни и изморени опитахме гюзлеме с пресни подправки, разточено от 10-годишно момиче, пихме чай в средата на нищото и се отпуснахме в тишината на планината. Няма по-сладка и жадувана почивка, след изморителното ходене. Скалите на Баба Даг бяха надвиснали грижовно над селото, състоящо се от няколко малки кирпичени къщички, в дворовете на които свойски се разхождаха наперени петли. Оставихме след себе си топлите очи на момичетата и пътят ни увлече, оставаха ни още часове ходене до вечерта и първата спирка по маршрута. Нощта ни посрещна в меката си прегръдка, заспахме нетърпеливи да разберем какво ни е приготвило утрото.

Тайната на изумрудените заливи

Преходът от Фаралия до Кабак ни отне сравнително по-малко време, а и подготовката от първия ден беше вляла допълнителни сили в изморените ни крака. Гледките, които ни беше подготвил този ден, бяха не по-малко впечатляващи. Пътят преминаваше от широк и равен в тесни скалисти пътеки, които нетърпеливо тичаха ту към върха на хълма, ту към изумрудените плажове, скрити грижливо в тесни каньони. Прохладните борови горички правеха жегата по-поносима и почивката по-приятна, а така чаканата крайна точка и вкусната храна, приготвена от домакините в „Маслиновата градина“ над плажа в Кабак, бяха най-голямата награда за часовете ходене и изминатите километри.