На четвъртия ден от прехода ни предстоеше да се справим с разстоянието от Кабак до Гей. Природата ни се показа във всичките си премени. Красиви и стари борови гори, зелени поляни, огласяни от жуженето на работливи пчелички, редуващи се с каменисти склонове, пресичащи маслинови горички и в края усмивките на местните пред чаша с прясно изцеден сок от нар. Всяка крачка по Ликийския път криеше различни изненади, които се разкриваха една по една, като нежните листенца на червен гюл, падащи пред изморения поглед на пътешественика. Всяка стъпка е история, написана на камъка по Ликийския път. Всеки кръстопът е начало на нова среща.

На следващия ден преминахме разстоянието от Гей до Гявураглъ и посрещнахме залеза под съпровода на вечерната молитва на мюезина и гостоприемството на новите ни домакини. Разстоянието от Гявураглъ до Патара завърши с посещение на храмовия комплекс Летуун. Последен дом на богинята Летуун и руините от древни храмове, построени в чест на децата й Артемида и Аполон.

Срещата с историята на Древна Ликия оставихме за следващите дни. Изпратихме залезът твърде изморени да се вълнуваме от предстоящото.

Историята на Древна Ликия е забулена в красиви легенди и предположения на учени, а това което ме удиви, е спокойното съжителство на местните с крепости и амфитеатри на повече от две хилядолетия, стари градове съжителстваха с безкрайни редици от стъклени оранжерии, каменни саркофази стояха достолепно в задния двор на малка постройка, около която тичаха босоноги, сополиви малчугани. Толкова много история има по тези места, различни нишки се смесват в едно цветно кълбо от минало и настояще, а ние стъпваме в отпечатъците от стъпките на древни ликийци, гърци и римляни.

Патара на Св.Николай

След Летуун Патара е следващият голям град на територията на Древна Ликия, който се изпречва на пътя ни. Тук е родното място на Св. Николай, роден между 270 и 286 г., а през 330 г. владика на Мира, където умира на 6 декември около 350 г. Днес Патара е курортно градче, популярно с най-дългата си плажна ивица – 17 км пясък и тюркоазено синьо море. Предпочитано място за почивка на англичани и германци. Смята се, че в Патара се намира най-големият храм на Аполон, строен някога, тук са и баните на Веспасиан, има древен акропол, римски амфитеатър, напълно възстановено общо събрание на ликийските градове. В миналото градът е бил и важно пристанище.

Оставихме зад гърба си свидетелствата за стари и добре развити общества и се отправихме към крайната точка на нашето пътешествие – Калкан. Модерен турски курорт, с малки павирани улички, кокетни ресторантчета и красиви гледки към спокойните води на Средиземно море. Тук поставихме точка на първата част от 540-километровия преход, за да се върнем отново и да продължим дългата разходка през времето.

В магията на Древна Ликия

Разходката до една от местните забележителности – каньона Сакликен, или „Скрито място“, бе разтоварваща и разхлаждаща. Каньонът е най-дългия в Турция и втори по дължина в Европа, намира се в Национален парк Сакликен. Дълъг е 18 км, с височина повече от 350 м като на места височината на скалите достига близо 1000 м. Тук също не липсват легенди за тайни пещери със скрито злато, обитавани от ликийците, открити от местен овчар. В наши дни каньонът е най-известното място за любителите на рафтинга и каньонинга.

След пролетната прохлада на каньона се отправихме към древния град Ксантос и поредната ни среща с историята.

Ксантос е бил главен град и административен център на Древна Ликия, а днес е исторически обект под закрилата на ЮНЕСКО с особена важност за световното културно наследство. Освен прочутия Ксантоски обелиск, по който учените са установили наличието на ликийски език, тук са намерени и останки от римски амфитеатър, изграден по времето, когато Ликия е част от римската империя, както и множество гробници, които са смесица между гръцки и ликийски стил. Интересът към ликийската държава и нейните войнствено настроени граждани е голям заради липсата на сведения и пълна информация за съществуването й. Смята се, че тя предхожда Хетската държава и е създадена по високопланинските склонове на днешна Турция. За първи път ликийският народ се споменава от Омир в „Илиада“ и до днес историята им е забулена в тайни, неразгадани от историците. Известно е, че столицата им Ксантос е била опожарявана по време на нападение от персите, жените и децата избивани от мъжете, които след това се впускали в ожесточена битка. Управлението на Ликия е било много демократично, като всички главни градове са били свързани в Ликийска федерация, с централизирано управление, което взимало решения, свързани с назначаването на отделните управници. През 334г. пр. Хр. територията е завладяна от Александър Велики. По-късно Ликия е превзета от Рим и става част от римската империя, а населението й е асимилирано.

Дългите топли дни по Ликийския път се разпиляха като мъниста от скъсана броеница, търкулнаха се по склоновете в очакване на следващите приключенци. В тази част на Турция посрещат всеки странник с усмивка и топъл чай, с гъсто турско кафе и ароматно гюзлеме. Скалата е разказ за минало време, а морето е спомен за нещо отминало.

Материалът е публикуван в списание за пътешествия, туризъм и активен начин на живот travel&extreme Explorer.

www.explorerbg.bg