Имаш едно парче – „Едвам ме нави“. За какво най-трудно може да те навие човек?

Абе ти ми задаваш добър въпрос. Много съм тегав. Обичам си моите неща – моето си легло, моята си жена, моите си места, на които ходя. Трудно се променям и се отварям за нови, с много голяма трудност. Обаче свикна ли...

Изглеждаш усмихнат човек. Какво ти разваля настроението?

Хора, които не си държат на думата, не се държат мъжки. Дразни ме фалшът, нечистите отношения. Това може да ми развали жестоко настроението. Както съм готин, съм и много лош, особено когато някой не е постъпил както трябва, опитвам и успявам, предполагам, да му покажа къде е сгрешил и че не е добре така. Много качествено се сърдя, повярвай ми. Не е приятно. Емоционално смазвам, карам човека да се чувства жестоко виновен. Затова много внимателно подбирам хората около мен.

Какви би искал да бъдат децата ти?

Бих искал да се научат да мислят. От там нататък по никакъв начин няма, както казват в Добрич, ха-ха-ха – да им се намисам. Да си взимат решенията за бъдещето. Искам да бъдат борбени, упорити. Част от цялото това е да им дадеш личен пример, да им обясниш как да мислят – тате, това е хубаво, това не е хубаво.

Какъв ли ще си, като се пенсионираш?

Ми аз мисля да се пенсионирам, вече почти съм го направил. Доста поработих. Стигнах до ниво, на което искам да живея малко по-спокойно. Вече не съм на години да ходя на по 30-40 участия месечно. Просто много ме изчерпва, много ме изморява. Намалих ги на десетина. Непрекъснато обикалям, не спя и съм в някакви стресове, нямам време да се отпусна, да се подготвя, да си загрея гласа. Имам две операции на гласните струни, а шефът (Митко Пайнера – б.р.) прави коремни преси и пие фреш и вика (преправя си гласа): „Какво бе, хората пари искат да изкарват, реват за участия, а ти ги отказваш.“ Иначе взимам един от най-високите хонорари. Занимавам се и с други неща. Имам строителен бизнес, дискотеки. И мисля с времето да мина на по 3-4 концерта на месец, да се чувствам добре, да си гледам хороскопа, да си разсъждавам за астрономията, да си гледам овощните дръвчета, цветенцата, да им се радвам как растат. Да се радвам дечицата ми как тичат по двора и на хубавата жена. Докато дал Господ – до 90 години да издържа така. Ще се науча тепърва на всички тия красоти в живота. С жена ми сме като гаджета. И все по-хубаво ни става.