Спомена жена си Надя. Разкажи повече за нея – как я избра измежду всички тези възможности, за които спомена?

Взех я от Испанската гимназия. Нали живея близо до Оборище, минавах оттам и забелязах, че е красива. Вече вторичните неща и по-важни, това е душата. Да видиш дали е лъчезарна, дали е злобна, дали е честна, дали е с богата душевност. Тя е от добро семейство – баща доктор, дядо доктор, прадядо доцент, софиянка шесто поколение и по един или друг начин това дава една дълбока душевност и... Така че жена ми е суперпич... с финес, усет към тънкия момент, с чувство за такт, да знае къде какво. И бате Коце и фенове, една групичка, ходехме по дискотеки. Бех 28-9-годишен и аз – грозноват, но пък изключително чаровен, с много енергия и много заряд в себе си, взех да затоплям отношения с Надя. Тя ми беше фенка. Първо ми стана приятелка, знае ми всичките истории и знаеше с кого се е захванала. Знае каква ми е работата, че ходя на участия, снимам се с балерини. Кой какво ли не пише. Тя не се вълнува от тия неща, освен от време на време, нормално. Но всяка вечер благодаря на бога за това, за всичко, и за най-лошите неща. Те те учат, те ти дават сила да вървиш напред, да си вадиш поуки. И само когато не си умрял, всичко друго е добро. Всяко зло за добро. Жена ми завърши две магистратури – право и нещо, свързано с медицинските продукти, Евросъюза. Но животът е събирач, как да кажа. Какъвто си, такива ще бъдат жена ти, приятелите ти, хората около теб. Ако си добър, ако си честен, ако си всеотдаен, такива ще бъдат и те.

Аз си вярвам по моя начин. Не съм краен. Не ходя да се въртя из църквата три пъти или 15 пъти... с всички. Единият, дето убил пет човека, другият продава наркотици. И се въртят и те. Господ е навсякъде с теб, до теб и самият ти си Господ, част от него. Това е моето вярване. Когато се лишаваш от нещо, има възнаграждение. Когато се трудиш, има после възвращаемост.

Всяка вечер си казвам молитвичката, благодаря. Примерно мечтата ми е Господ да изпълни душата, сърцето ми с още повече любов, не говоря за жени, а за всичко – за природа... и да я раздаваш тая любов. И това е най-готиното нещо, защото каквото даваш, това се връща. И се моля и да ми се забави някакси времето. Като деца помниш ли какво беше? Чакаш да дойде лятната ваканция. Пък тя няма край, толкова дълга. Пък чакаш зимата. Като падне първата снежинка, се радваш. Гледаш снега. Сега всичко излита – ден, месец, година. Искам, ако може, да се забави времето и да взимам с по-пълни шепи. Да мога да осъзнавам всичко толкова красиво, което имам. И да му се радвам. Работя в тая посока и успявам, но винаги може повече.

Стана въпрос за наркотици, а твоето име доста се спряга в тази връзка.

Бяха написали, че Гери Никол зад пердето ми направила френска любов. Обслужвала ме без ръце. Пишат ги всякакви. Аз, естествено, съм от хората, които обикалят, забавляват се. За 20 години съм имал 4000 участия. Ако кажа, че не съм пробвал некои неща, ще е абсолютна глупост. Въпросът е човек да мисли, да е волеви, да си определя границите. Както каза Магърдич Халваджиян: Не можеш да имаш слабости след 20 години на върха. Трябва да си абсолютен професионалист. А професионалист със слабости потъва и изчезва. Центробежната сила те изхвърля директно. Добре ли отговорих? Мисля, че добре.