Владимир Тодоров - небце с широко отворени очи

Шеф Владимир Тодоров обича нещата му да вървят по масло и масло. И намира, че да готвиш с български продукти в България, не е изгубена кауза

Адриана Попова 25 юни 2018

Снимка: Илиан Илиев

Състезател по темперамент, преследвач на вкусове, главен готвач, от чиято уста „свинско коремче” звучи като ода на радостта, момче, което отива да покорява мечтата си с шепа листа, набрани зад блока на родителите му, фантазьор без цензура – шеф Владимир Тодоров обича нещата му да вървят по масло и масло. И намира, че да готвиш с български продукти в България, не е изгубена кауза.

На 23 години Владимир Тодоров е главен готвач на ресторант Corso с неговите близо 200 места и прозорци към може би най-красивото място в София – златните кубета на Руската църква и зелено-златните етажи на градината до нея. Позицията заема през есента на 2016 г., след като няколко месеца по-рано е станал първи в най-престижното кулинарно състезание у нас, организирано от Българската асоциация на професионалните готвачи, и е спечелил приза „Готвач на България“ сред 130 участници.

За състезанието се готви 20 дни в родния си град Русе. Да го спечели, му е детска мечта. Купува наведнъж от Метро необходимите продукти и започва да тренира. 20 дни от сутрин до вечер прави едни и същи две чинии, за да изпипа рецептите. Пред журито първия ден приготвя студена супа и агнешко филе по зададената тема „Пролет“. Готвач в ресторант и състезателен готвач са две различни неща, казва Владимир. На състезание трябва да покажеш техника. Супата му е с 10 вида зелении, включително пресен лук, пресен чесън, левурда, копър. Вместо вода използва консоме от домат. Сервира я с тамаго – сладък японски омлет, и стрида, панирана по рецепта, която си е донесъл от стаж в Щатите. Стридите се панират, изпържват се и стават като балонче, което експлодира върху езика със солена вода. Завършва чинията с мариновани моркови в оризов оцет, цветя и заквасена сметана с левурда.

Агнешкото филе увива в спанак и после в було, за да не остане сухо. Към него прави крем от патладжан с естрагон, текстури на праз, аранчини от дроб сарма, аспержи, готвени в агнешко жу, листа от цвекло и пълнен с овче мляко шушан. Шушан в Русенско наричат дивия кервиз. За състезанието Владимир го бере зад блока на родителите си.
Вторият ден е т. нар. блекбокс. Състезателите получават на сляпо кутия с продукти и имат 1 час да направят 2 ястия. В случая – лобстер и миди Сен Жак за предястие, и гъши дроб и кайма за основно.

Има ли несъчетаеми вкусове?

Хестън Блументал прави такива изследвания. Съветва никога да не се пробва съчетанието босилек и кафе. Сьомга със сладко от боровинки е едно от нещата, които най-много мразя, имаше го в доста ресторанти. Може би най-гадното нещо, което съм ял, е ферментирала херинга. Тази година на рождения ми ден приятел ми подари исландска консерва, на която пишеше – не отваряйте вкъщи. Отворихме я по време на пикник, миришеше неописуемо. Няма на света нещо, което да не искам да опитам. За да си добър готвач, трябва да имаш добро небце и да познаваш много, много вкусове. Трябва да ядеш постоянно, имам колеги, които са злояди. Аз ям по много. Изключителен чревоугодник съм. И ми личи.

Сънувате ли храна?

Много често.

Хрумвало ли ви е нещо насън?

Не толкова насън, колкото в банята, докато се къпя.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР