Ама как си прекарахме!

На Празника на розата в Казанлък, където животът е в розово. Буквално.

Адриана Попова 05 юни 2018

Царица Роза 2018 Михаела Хаджиева (в средата) с подгласничките

Снимка: Община Казанлък

Ей, пичуйе, ама хубаво си прйекарахми! Това чух в 4 сутринта тази неделя, докато се опитвах да спя в хостела, който с приятелката ми и дъщеря й бяхме наели в Казанлък за Празника на розата. Пичуйете тъкмо си тръгваха от дискотеката под нас, маскирана през деня като миролюбив дюнер. В 5,30 отвън мина танкова бригада. Поне така си мислех, докато не погледнах през прозореца и не видях, че става дума за нещо далеч по-миролюбиво – взвод мургави чистачки, които влачеха зад себе си кошчета на колела. Почистена, улицата утихна за един час, когато крехката тишина беше разтрошена от гневен глас. Мъжът, явно живеещ наблизо, изричаше грозни думи по адрес на злополучната дискотека, обиждаше я на външен вид, наричайки я барака и се възмущаваше, че никой не е глобил собствениците й за шума (звуковият файл звучеше горе-долу така: бахтьитъпатадискотьекабаракасбаракакакнямаше койдавиглоби). Е, поне не само ние сме будували, казахме си с приятелката ми. Дъщеря й поради 5-годишната си възраст не беше чула нищо, плюшеното й лисиче също изглеждаше добре наспано, така че половината от компанията беше прекарала нощта здравословно.

Нощта ни беше неспокойна и защото в другите две стаи на хостела бяха настанени неизвестен брой китайци, които цяла нощ посещаваха ритмично общата баня на етажа. Може би бяха настинали по време на тържествата предния ден. Към това прибавям и печалното хърхорене на хладилника в наистина семплата ни стая, както и скърцането на леглото, на което спях аз. Леглото скръцаше, защото се въртях в него, опитвайки се да разбера с кое ухо чувам по-слабо идващите от улицата и коридора шумове – лявото или дясното. Лявото беше.

За стаята без закуска платихме 150 лева. Не е печатна грешка – 150 лева. Хостелът ни се казваше Colours и за тези пари собствениците му трябваше да се постараят лекинко повече. Вярно е, че бяхме в разгара на празника, когато ден година храни и ние се бяхме съгласили с цената, защото в целия град не беше останало друго свободно място, но... Единственото хубаво, което мога да кажа за Colours, е, че беше чисто.

Дотук с лошите новини. За догодина ще знаем, че трябва да се наеме хотел отрано и по-встрани от центъра, където по време на празниците на розата е шумно. Ясно е обаче, че никой не пътува по това време до Казанлък, ако просто иска да се наспи.

В Казанлък по това време мирише на рози и търговия. В града има чудесен парк розариум, навсякъде се продават продукти с розово масло, а в центъра на центъра имаше и фонтан със стотици розови листенца в него.

Търговията е някак носталгична от епохата преди моловете, продавачите в много от случаите са и производители. Сергиите са в сянката на красивите дървета, има и страховит кич, но повечето са с ръчно изработени керамика, ножове, дървении, ризи с бродерии, тъкани престилки, бижута. Продават се и стоки от първа необходимост като локуми и скуиши (ако не знаете какво е, попитайте някое петгодишно дете). По улиците има нещо като дрескод – момичетата, а и част от жените старша възраст са с венчета от рози на главата. Чужденците са с ризи с българска бродерия, тук-там и някои българи са изневерили на официалния анцуг. А най-хубавото е, че е пълно с деца, на които нищо детско не им е чуждо – те си пеят наглас, викат мамо виж, дърпат те за ръката в обратната посока, тичат, реват, когато балоните им с хелий избягат в небето, провират се между краката, осигурявайки минути на ужас за родителите си, искат сладолед, искат милинки с площ половин квадратен метър, които обещават, че ще изядат ЦЕЛИТИ, искат гривнички и сок, и са най-прекрасните туристи в Казанлък, заедно с екстравагантните и толкова любезни гости от Далечния Изток.

И после – маскираните хора от Сиена, Китай, Гърция, албанския град Кочани и незнамкъде си, сцената с танците и музиката, шествието на детските градини и училищата, за което може да си купите седящи места на трибуните по маршрута му, кошовете с хора, които биват изсипвани от автобусите със случаен превоз – всичко това прилича на въртележка от детството, от която не ви се слиза, макар че вече ви се вие свят. Така че накрая и ние си казахме: пичуйе, ама хубаво си прйекарахми!

В Казанлък препоръчваме:

Музей на етеричните масла – съвсем нов, на мястото на стария музей на розата, в автентична сграда от 1907 година. Изключително любезен персонал, който ще ви покаже вълшебните стъкленици с етерични масла, в които да помиришете ароматното сърце на роза дамасцена, роза алба, здравец, лайка, лавандула и какво ли още не. Ще разберете как и къде да прилагате етеричните масла в полза на собствената си красота и здраве. Музеят има добре подреден магазин с органична козметика на цени на производителя Alba Grups. Предлага се и хранителна добавка с розово масло, от която тялото ви ще ухае на рози. На бул. „Освобождение“ 49, на изхода на града в посока село Енина.

Казанлъшка гробница – да, точно онази, най-известната, под закрилата на ЮНЕСКО, със забележителните стенописи на тракийския владетел и съпругата му, и конете им, и слугите им, и тя е в края на града, на пешеходно разстояние от центъра.

Културно-информационен център – оттам ще получите информация за музеите – на Чудомир, Дечко Узунов, Ненко Балкански, за ресторантите и хотелите в града, за забележителностите в околностите и как да си организирате посещение на гробниците в Долината на тракийските владетели, ул. „Искра 4“

Ресторант „Лъки“ - съвсем до пешеходната зона, чудесна скара, салата с катък и печени чушки, уютно място, на ул. „Ген. Гурко“ 8.

Магазинче Jull bags – с изработени на място чанти от текстил и кожа. С особено внимание към страхотните шалове, съчетаващи плъст и коприна в едно, дело на Донка Станева. На ул. „Ген. Гурко“ непосредствено до пешеходната зона.

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР