Как я планирате?

А: На морето – на караваната или в заведението на баща ми на брега на морето в Ахтопол. Да е на открито, да е романтично... Койна Русева ще ни ожени, ще проведе ритуала. Джаз-певицата Цвети Чендова ще ми е кума, а операторът Лоренцо, един от най-близките приятели на Тошко, ще ни е кум. Роклята ми ще е бяла, но по-небрежна, няма да съм в някакви буфани.

Важен ли е бракът?

Т: Ами трябва да е важен! Вярно, че хората живеят по 30 години заедно без брак, обаче все пак това е нещо, което съществува от толкова време... Сега всичко се омаловажава...

А: Кажи го с някаква романтична нотка в гласа. Казваш, че бракът е важен, понеже съществува от толкова много време? Ами то и... и обесването съществува от много време, ама...

Т: Ти ако ще сравняваш брака с обесването... по-добре да не се женим... Заявяваш, че искаш да си прекараш времето с този човек, да му се посветиш, а не че просто сте се събрали, за да се забавлявате. Казваш го и пред властите, и пред Бога.

А: Много искам обети да си напишем.

Т: Моят ще е свързан с обесването, обещавам ти. Обетът на обесения.

А: Страхотно е! А ние имахме идея, понеже Тошко се гмурка.

А: Не. Аз гледам децата. За жалост.

Т: Как така „за жалост“?!

А: Ами от пет години не мога да влизам активно в морето, а много обичам да плувам. Та си мислихме с баща ми Тошко да излезе от водата с гмуркаческия си костюм, да го свали пред гостите и отдолу да е с истински костюм, сватбен... (смях)

Т: Със смокинг дори. Като Джеймс Бонд.

А твоята история каква ще е, Ади? Не може само той.

А: Аз ще съм красива. Колкото повече наближава времето, толкова по-неспокойна ставам. Най-важното е да се получи готин купон.

Какво най-силно ви свързва, освен децата?

А: Ние самите сме като деца. Затова сигурно непрекъснато играем с децата и любимото ни място в къщи е детската стая. Тези дни четиримата играем на „Питър Пан“ например. На последния рожден ден, на който събрахме деца тук, аз се измъчих да надувам стотици балони, а Тошко дойде и показа на децата как да ги пукат с клечки за зъби. Освен това и двамата сме огнени зодии – Лъв (той) и Стрелец (аз). Според мен е много интересен и фактът, че и аз, като майката на Тошко, съм фотограф. Не се знае сигурно, но именно майка му е автор на онази прословута снимка на Чапа с Федерико Фелини.

Междувременно снимаме – закуска в леглото в спалнята. И двамата са с пижами. Тошко приготвя за отрицателно време палачинки, яйца, нарязва чедър в съвършени форми, добавя сладко. Питаме за примамливите суджуци на простора. От приятели били. Подреждаме всичко много елегантно, след което Наско и Матей се мятат на леглото с енергия, каквато само 3-4-годишните момченца имат, и... всичко се превръща в смесица от яйца, кафе и сладко, част от която остава и по дрехите на закусващите, разбира се. Това също бързо доскучава на момчетата. Искат бонбони. Ако може плюс шоколад и близалки. Не, не може. Тогава да играят отново на Питър Пан. Обаче с Уенди (Ади) и капитан Хук (Тошко).

Усещам, че е време да си тръгна от Невърленд. Може би за жалост.