Една любов в Невърленд (до Руски паметник)

В дома на Адриана Янкулова и Тодор Чапкънов книгите се четат, филмите се гледат, в кухнята се готви и най-вече – в този дом присъстват генератори на хаос, благодарение на които именно той е от жив по-жив

Ирина Иванова 27 April 2018

Снимка: Светослав Караджов

 

Т: Много обичам да готвя. Много. И баща ми готви, и майка ми готвеше. Просто обичам храната.

А: Подарила съм му всички книги на Джейми Оливър и той е правил дори най-сложните му неща, овчарски пай например.

Т: Играх си 6 часа с тази рецепта, понеже за нея преди това трябва да изпечеш агнешко, после да го обезкостиш, да направиш картофено пюре, да редуцираш сос и т.н. Но си струваше – хората тук ядоха и реваха.

Много хора ли събирате тук?  Изглежда като място, подходящо за купони. (Освен традиционните кухня, дневна, спалня и детска, апартаментът разполага с преходно помещение, свързващо всички останали, в което няма никакви мебели, освен едно кресло, дълги рафтове с дискове с филми и голям стар шкаф с книги, върху който е поставен големият аквариум с костенурките. Помещението прилича на малък „салон“, който обаче може да побере доста хора – б.р.)

Т: Непрекъснато се събираме – ама 20 души например. Най-често у нас, защото с две малки деца от логистична гледна точка на нас ни е най-трудно. Най-много хора се струпват около бар плота. Правим си вечеря и играем игри.

А: Дай ми на мен да се събираме и играем игри – карти Dixit (имаме всичките комплекти, дори най-новия), на листчета (при тази игра една дума се обяснява с друга дума или с жестикулация), на филми...

Тошко ми предложи официално в присъствието на нашите родители преди три години, тъкмо Наско се беше родил. Два месеца по-късно се оказа, че пак чакаме дете. После пък бяха малки. И сега смятаме, че вече могат пълноценно да участват в церемонията.
Не знам, обикновено хората просто се събират и пият.

А: А, не, така е скучно! Децата в девет и половина - десет трябва да лягат. Тошко отива да ги приспива, чете им „Барбароните“, заспива заедно с тях и в 11 часа аз отивам да го събудя, че гостите се чудят къде е.

Т: Спим по няколко часа през нощта и това е. „Следобеден сън през нощта“ му казвам аз.

Каква е тази ваша компания?

Т: Всякакви хора – актьори, оператори, музиканти... Част от тях са ни от компанията, с която прекарваме всяко лято по три месеца на караваната ни на морето. Там се събираме примерно 30 души с 20 деца, общо 50 човека, че и повече. Тази година отидохме да празнуваме Нова година в Троян, за да се видим поне веднъж облечени, че иначе от лято на лято...

Удобна ли ви е караваната?

Т: Непрекъснато я подобрявам – направих й беседка, имаме си баня... Привлякохме едни от най-близките ни приятели – Алек Алексиев и Яна Титова – и те си взеха каравана до нас.

А: С Яна това лято впрегнахме всички деца от къмпинга и снимахме филм. Два дни ги мъчихме, с костюми, гримове, всичко. Алек и Тошко бяха пирати. Много се забавляваме там. Тошко, когато го пусна, ходи на риболов и хваща много големи риби. Прави изключителна рибена чорба, майстор е!

Вие по принцип пътешественическо семейство ли сте?

Т: Бяхме, но с децата е доста трудно.

А: Сега Тошко ми е обещал да ме заведе в Португалия. И после някъде на топло и за дълго. На сватбено пътешествие.

Да не сте решили да се жените?

Т: През лятото, имаме дори дата.

А: Да го кажем, че да стане. Тошко ми предложи официално в присъствието на нашите родители преди три години, тъкмо Наско се беше родил. Два месеца по-късно се оказа, че пак чакаме дете. После пък бяха малки. И сега смятаме, че вече могат пълноценно да участват в церемонията.

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР