Началото

Милена Попова 18 април 2018

1998, годината на Огнения тигър. ЕVА е родена тогава. „Тигърът е противоречив, дори недисциплиниран, и има избухлив характер. Винаги е готов да въстава. Той е от този материал, от който са направени революционерите и вождовете – пише в Уикипедия, която през 1998 г. беше абсолютно непозната. Ето как 1998-а предопредели съдбата на ЕVА – тя израсна като една нежна революционерка и определено „вожд“ сред месечните дамски списания от самото начало та чак до днес.

Но освен този съдбовен късмет, обвит от аура на доброжелателство (което сега определено липсва в медийната среда), 1998 година не предложи кой знае какво друго на ЕVА. Нямаше мобилен интернет, дори мобилните телефони бяха лукс, нямаше скайп, фейсбук, ирландски пъбове в София, Истанбулска конвенция, Европейски съюз, летящи електромобили в космоса, нямаше Кобилкина и дори Лагерфелд беше млад. Нямаше айпади, на които да свалиш и разгледаш Vogue или Vanity Fair. Windows 98 беше още мираж, а кирилицата спъваше творческия устрем на дизайнерите. Нямаше екселски таблици, ивенти, дигитална фотография, селфита, инстаграм! В този смисъл живеехме доста по-здравословно. И дишахме много по-чист въздух, особено в случаите, когато излизахме извън редакцията, в която се пушеше здраво.

Ray of light, лъч светлина, пееше Мадона през 1998 г. И ние се стремяхме да бъдем лъч светлина. Без претенции, че с този лъч започва зората.

Звездите нямаха пиари, а май дори още нямаше звезди. Затова общувахме с тях като с равни, а не с богоизбрани, и се раждаха изповеди, истински и съкровени. Колко сълзи на публични личности са скътали старите ни бележници!

1998 е годината, в която тръгна софийското метро. И познайте къде е снимана първата модна сесия на ЕVА – в софийското метро, разбира се!

Като революционер и водач в смутните години на аналоговата ера ЕVА първа снима на живо операция за поставяне на силикон в бюста. Заради кървавите снимки нашият фотограф отказваше чаша червено вино почти седмица. Защо направихме този репортаж? Защото истината винаги е била първото правило в работата ни.

Отхапахме от ябълката и нищо вече не беше същото. Мотото от първия ни брой до сега е „списание за истинската жена“. Търсехме и откривахме истински хора, онези, които имат свой път, своя философия, онези, които искат да направят света по-красиво място за живеене, а не да си го присвоят. С тези хора и до днес мислим и мечтаем по един и същи начин – честно и без преструвки.

Имаме и още нещо общо с нашите читатели – любов в сърцето и дух на откриватели. Споделяхме взаимно историите от женското сърце. Откривахме заедно новото в живота ни. Стремяхме се да бъдем все по-добри, да бъдем Единствени, Вдъхновяващи, Автентични. Бяхме и сме ЕVА. Променихме се заедно с читателите си. Станахме ли по-добри? Вие ще прецените. Вижте темите от първите ни 20 броя.

ПЪРВАТА КОРИЦА
Ако трябва сами да изберем любимата си сред 232 корици, то ще е тази, с Жени Калканджиева. Още преди думата стайлинг да стане модерна, още в зората на фотошопа, с всичките си недостатъци – например синия лак за нокти, тази корица ни е много скъпа. Тя е красива. Тя е магнетична, семпла и истинска – Жени Калканджиева в обектива на Васил Къркеланов. Само на 23, свежа като майска роза, преизпълнена с мечти и планове като малкия екип на ЕVА, като всички жени в България, които смело се гмурнаха в промяната и заплуваха с гордо вдигната над течението глава, въобразявайки си, че го ръководят – течението имам предвид. (Няма никога да забравя как с Биляна Савова, нашата артдиректорка от първия брой на ЕVА, буквално спахме в печатницата, докато постигнем тена на майска роза върху красивото лице на Жени.)

СЕКСЪТ ПРЕДИ КОНВЕНЦИЯТА
Години преди понятието джендър да влезе в разговорната лексика и 20 години преди Истанбулската конвенция ЕVА обсъжда в първия си брой връзката с бисексуален мъж.

„Търсете неговата G точка“, съветва друга статия от първия брой. Какъв по-добър аргумент срещу обвиненията, че сме феминистки?

Държим да отбележим, че не известната сексоложка, а ЕVА първа заговори за йони. На стр.73, бр.15 от февруари 2000 г., е публикуван речникът на Тантра, в който понятието е изяснено така: „женският пол е изобразен в храмовете като насочен надолу червен триъгълник. Това е оригиналната матрица, която приема шахти, космическата енергия.“

Сексът, впрочем, е тема във всичките броеве от зората на ЕVА. Търсехме мнението на мъжете. Затова ще видите на страниците на първия брой Волен Сидеров, още невинен журналист, завършил Духовната академия. (Въпреки че разкопчаният му цип на снимката би дал много материал на един психолог профайлър за предсказване на бъдещото му поведение.) Сидеров пише: „В крайна сметка всеки мъж свиква с мисълта, че светът не е изпълнен с Франчески-Делери и Уми-Търман...“

УСМИВКИ ОТ СТАРИТЕ ЛЕНТИ/СТРАНИЦИ
Е, и ние, жените, знаехме още тогава, че светът не е изпълнен с Брад-Питовци и Джордж-Клуневци. И затова отделяхме много време да въведем своите посестрими в сложния лабиринт на отношенията мъже-жени. Давахме воля на въображението си, без да подозираме, че нашите съвети за флирт (например какво означава ръка на коляното й) може сега се кодифицират като „сексуално посегателство“.
Стараехме се да сме полезни. Я вижте само:

„Ако сте на 18 и ви застигне влак, пропуснете го край себе си, дори да ви прилича на Ориент експрес. Това със сигурност не е Ориент експрес и въобще никакъв експрес.“

„Когато сте на 50 и отгоре и някакъв влак маневрира край вас, бъдете изключително внимателни. Макар и спретната, вашата гара не е никак луксозна. Много е вероятно да попаднете на влак с експлозив и замисляното от вас кратко есенно удоволствие да се окаже кратка, но взривна хватка. Дори и да е последният влак, оставете го да замине и не съжалявайте... Само ако знаете какъв черен влак щеше да се композира на вашата гара“, пише в своите журналистически прозрения Мариана Антонова.

В някои случаи давахме в прав текст директиви на посестримите си, публикувайки наръчник на омъжената жена по празниците и наръчник на неомъжената жена по празниците. Да, имаше нотка на войнстващ феминизъм, но тя беше абсолютно изключение – като текста за ЕVА на Миряна Башева, в който е вплетено нейно стихотворение:

Кой си ти бе, ало, душевада?
Може би си Пушкин? Май че – не...
Ти дори не си човек, говедо.
Долу!
В ъгъла!
На колене!

Слава Богу, че нямаше фейсбук! Щяха да ни изядат на няколко хапки – и нас като списание, и любимата ни поетеса…
Нека цитираният откъс обаче не ви заблуждава. ЕVА не е феминистка, нека пак подчертаем. ЕVА обичаше и обича мъжете, и то много.

На тях сме посветили сума ти статии в рубриката „Лъжица пълна с тайни“ (по името на едно парче на Пинк Флойд), например „Десетте божи заповеди в секса“. Ето първите три от тях:

Почитай неговото удоволствие така, както почиташ своето.
И да нямаш фалшиви оргазми.
Харесвай тялото му, не бъди суетна...

Нашата любов към мъжкото съсловие стигна чак дотам, че дружно посетихме мъжки стриптийз и дори направихме репортаж от преживяното.



ЦЕЛУЛИТ, ФУРЛА И ДРУГИ ИСТИНСКИ НЕЩА
Прелиствайки старите броеве, които днес заемат една цяла стая в редакцията на ЕVА, се удивяваме колко много време и сили сме отделили на целулита и борбата с него – вероятно от рекламни съображения (Весето Данчева, първият рекламен директор на списанието, да потвърди или отрече). Развиващият се моден пазар пък ни е инспирирал да направим анкети, за да усетим дали вятърът на промените разнася новините до всички. Ето един от въпросите:

Фурла означава:
а) мърла
б) марка чанта
в) вид фиба за коса

Понякога се налагаше да изясняваме понятията с нагледни доказателства. Там беше силата на бюти редакторката Свобода Сидерова. Следите от новостите, бурно нахлуващи в козметичните салони, тя носеше гордо на лицето си, както българите са носили по време на османското робство „синила от бича и следи от теглото“.

Но най-силната ни страна си остават историите, интервютата, портретите със светлите умове и таланти на времето, в което живяхме доста по-безгрижно, отколкото сега. Това е необятната територия на Ваня Шекерова, Мариана Антонова и моя милост.

Устремена към истината и истинската жена, ЕVА не се поколеба на покаже в първия си брой и да направи интервю с Ани Заркова, журналистката, ослепена с киселина заради разследванията си. Уникалната Ваня Цветкова, снимана от майстора на портретната фотография Калин Руйчев, стиска между зъбите си стрък роза, позирайки към интервюто в първия брой. Болезнено откровено, истинско, докосващо сърцето интервю, в което голямата актриса повдига завесата на своята драматична съдба.

Камелия Тодорова за първи път разказа историята на своето бягство от България в годините на тоталитаризма и на дългото си завръщане, разкри истината за своята пластична операция – да, за първи път в българския печат някой призна подобно нещо! За първи път разказа на ЕVА необикновената си история и Борислав Сапунджиев, известен в миналото като травестита Урсула.

Лили Игнатова даде на ЕVА първото си интервю след много години мълчание и след смъртта на първия й съпруг. Йосиф Сърчаджиев и Райна Томова за първи път допуснаха екип – този на ЕVА – в своята приказно романтична къща в Синеморец. Ето я и д-р Емилова: с тъмнокестенява коса и с първия репортаж от клиниката й в българския печат, публикуван в ЕVА. „Защо не разкажеш как лекуваш диабетици с глад“, попитах я тогава. „Защото ще ме обесят на първото дърво“, отговори д-р Емилова, през чиято клиника днес минават много от родните звезди без страх от обесване.

КОЯ Е ЕVА?
С известните търсихме образа на вечната Ева. Според Мариус Куркински това е Мерилин Монро, според Карбовски съвременната Ева „... трябва просто да слуша в общественото пространство, остави кревата. Жената е направена да обича и успокоява“.

Според Стефан Данаилов най-прекрасната Ева на света е Джулия Робъртс. „Но кой знае какво говедо е в живота“, допълва Мастъра.

„Момичетата искат да си легнат с телевизора, не с мен“, кахъри се в един от първите броеве Евтим Милошев, мастит продуцент към днешна дата. „Германка с освободени инстинкти е чудовище, любовта и сексът са в кръвта на французойката, а българката рядко има чувство за хумор“, внася космополитност в споровете на страниците на ЕVА големият Виктор Пасков, светла му памет.

Там където коментаторите бяха безсилни, започвахме да гадаем: какъв е той по формата на носа, чорапите, съдържанието на джобовете... Да, здраво се забавлявахме. Дали не сме изгубили днес онази фриволност, присъща на първопроходци и 20 години по-млади хора?

Мнозина неизвестни станаха наши героини: самотни майки, жени с наднормено тегло, женският отбор по вдигане на тежести, танцьорки в бар, гей двойки, екстрасенси, успели зад граница българи, жени, посветени на благотворителност и добри дела, жени на велики мъже, като вдовицата на Емилиян Станев и Илия Петров... Разказахме много истински истории.

И продължаваме. Историите следват. Благодарим ви, че ни дадохте обичта си, любопитството си, историите си и сърцето си, скъпи читатели! Така, както ние ви дадохме своето сърце.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР