Как започнах да се занимавам с кино? Бях помагал на Паоло Консорти – съвременен художник, когото колекционирам. И той дойде при мен в Рим с Лука Лионело, който игра Юда в „Страстите Христови“, каза, че има идея за филм, който иска да режисира, даде ми сценария. Филмът е арт, микс между пърформанс и реален разказ. Запалих се. Три дена след като ми донесе сценария, започнахме снимки. Трябваше да струва 10-12 000 евро. Излезе 150 000 евро, но не съжалявам.

Колко филма си продуцирал?

Седем. Някои са артпроекти, независими филми, 100% продуцирани от мен. Започнах с „Децата на Маам“, за който току-що ти казах. В него играе Франко Неро. През 2015 г. копродуцирах „Non essere cativo“ („Не бъди лош“), беше официалната италианска кандидатура за Оскар. Класира се на 14-о място за чуждестранен филм, което е много добра атестация. Сега съм изпълнителен копродуцент от италианска страна на новия филм на Кшищоф Зануси. Снима се в 5 държави, през декември бяха снимките в Триест, Италия. Темата е Първата световна война. Искахме Франко Неро да играе една от ролите, но Зануси предпочете Ремо Джироне, който участва в „Октопод“. Колекционирането на изкуство и киното не са инвестиция. За мен са по-скоро благотворителност.

А какво мисли жена ти за тези твои разходи?

Че са пари, потрошени на вятъра. И, естествено, има право. Но всеки си има свои страсти. Ние двамата работим заедно и заедно си изкарваме парите. Киното и изобразителното изкуство за мен са свят, в който мога да избягам от време на време, включително и от жена ми. Ха-ха-ха. Това е най-далечното възможно нещо, абсолютната противоположност на това да бъдеш инженер. Влизаш в съвсем други среди. Живееш по-активно, живееш два живота едновременно. Аз не само инвестирам пари, но участвам във всички процеси. Ходя на снимачната площадка не за да се меся, а защото ми е забавно. Аз не разбирам от кино. Разбирам от финансиране и се опитвам да помагам на артистите.

Харесва ми. Даже в Рим помогнах за старта на един български дизайнер – Иван Донев. Помогнах му да направи няколко ревюта по време на Седмицата на висшата мода. Той изработи костюмите за „Децата на Маам“, както и тоалетите за сесията, която предложих на английския еротичен фотограф Томас Ходжис – реплика на „Трите грации“ на Ботичели. В избора на собствените ми дрехи ми помага жена ми, защото аз съм далтонист и виждам само черно-бяло. Тя се включва за останалите цветове. Не различавам нюансите на жълто, червено, зелено, синьо. За мен светофарът свети в един същи цвят. Ориентирам се по реда на светлините, когато шофирам.

Как се запозна с Томас Ходжис?

Томас и гаджето му живяха в Пулия известно време и общи приятели ни запознаха. Преди това е живял в Малайзия. Предложих му да направим един артфотосеанс, инспириран от „Трите грации“ на Ботичели, който да обединява различни раси – с чернокожа, европейка и азиатка. Заснехме документален филм бекстейдж, издадохме артбук с финалните най-добри 24 снимки. Направихме артвидео. И издадохме всичко в ограничен тираж.

кадър от фотосесията на Томас Ходжис, инспирирана от „Трите грации“ на Ботичели

Да се оженя за Симонета. Заведох я в Париж да празнуваме Нова година. Познавахме се от 8 месеца. Бях се разделил с предишната ми приятелка след 14 години заедно и дори годеж. И през нощта на 31 декември срещу 1 януари Симонета ми каза: „Или се жениш за мен, или сме дотук!“ Имаше фойерверки, Айфелова кула, беше празнично, хубаво и се оставих да бъда понесен от настроението. Иначе това може би беше последното нещо, което бих направил в живота си. Бракът и семейството за мен винаги са били ограничение. Оказа се, че е различно.

Дъщеря ми и семейството ми са най-важното нещо в живота ми. На второ място са страстите ми, за които ти разказах. На трето – да се срещам с хора, с които ми е хубаво. И най-добре да е на обяд, на маса. Защото много обичам да хапвам с приятна компания. Аз членувам в братството Confrérie de la Chaîne des Rôtisseurs. А работата ми по-скоро ми помага да живея добре.

Какво представлява братството Confrérie de la Chaîne des Rôtisseurs?

Това е общество на гастрономи – почитатели на кулинарното изкуство, най-големите световни шеф-готвачи и хора, които работят в туризма. То е създадено през 1248 г. от френския крал Луи IX и представлява клуб на принципа на Ротъри, един от най-старите клубове на готвачи със звезди Мишлен и аматьори. Организацията има официално право да дава благороднически звания. Ставаш член само ако си препоръчан от двама реални членове и ако нито един от членуващите не е против. Има 24 000 членове в 80 страни. Съхранява традициите на Френската кралска гилдия на пекарите на гъски. Събиранията ни са посветени на фината кулинария, гастрономията и изкуството на декорирането на маса.