Браковете напоследък

„Щастието е да имаш голямо и грижовно семейство, но ако може да живее в друг град“ – казва комикът Джордж Бърнс покрай четвъртия си брак, за да докаже за пореден път очевидното: животът трае прекалено дълго, за да го прекараш само с един човек. Няма холери и чуми, няма войни, така че какво да правим през цялото това време?

Ваня Николова 06 март 2018

 

От друга страна жените, които ходят на работа, докато половинките им ги посрещат с престилката и черпака, спират да уважават и дори започват да презират партньорите си. Спират да ги желаят. Всяка жена иска да се чувства защитена, даже да има черен колан по карате. От крадци, от безпаричие, от битови проблеми. И да изкарва по няколко хиляди лева на месец, за сметките трябва да се грижи мъжът й. Включително за нейните. Това е заложено в гените му. И всяко скачане срещу природата не завършва добре. Липсата на силния мъж, който мирише на свеж лосион преди да излезе за работа, се забравя изключително трудно – признават повечето българки, които отглеждат безработните си мъже.

Има нещо наистина героично в това бившият електронен инженер да готви лазаня и да взима детето от ясла, но пък така се нарушава основното условие на задачата: Той трябва да охранява и да носи, а Тя да възпитава и отглежда.

Проблемът с разменените роли все по-често се случва доброволно, което лесно обяснява бума на съжителствата без брак. За мъжете той е вече твърде тежка отговорност. За сметка на това те нямат проблем да се нанесат в жилищата на половинките си, да консумират топъл секс, студено гаспачо и домашен уют, но да не дават нищо като социална функция. Това ги прави безотговорни партньори.

Вижте само „Индекс на съвременното семейство“. Той измерва баланса между семейния и професионалния живот. Според него, новата генерация мъже трудно могат да жонглират между успешна кариера, съпружески задължения и бащинство. Затова се отказват да бъдат съпрузи, а напоследък и бащи.

Освен страха от задълженията, в класацията на причините, които все повече ни отдалечават от идеята за брака, се намърдват имиграцията (при по-ниските прослойки) и хедонизмът. Житейската философия, в която угаждаш най-вече на себе си, се изповядва от все повече хора, които свързват семейството и децата само с грижа, ангажимент и принудителен домашен арест.
Изглежда, че да не сключиш брак или пък да се разведеш е по-лесно, отколкото да направиш сос бешамел. Животът с новите технологии е твърде динамичен, а сексът е леснодостъпен. Няма нужда да го правим петдесет години с един човек, въпреки че и със следващия накрая става същото като с първия. Естествено, че в тунела има и светлина. Например, ако не очакваме нищо от връзките и браковете си, можем да получим много повече.

« предишна страница
1 КОМЕНТАР
1
Мая
04 октомври 2018, 18:39

Много, много рядко попадам на нещо написано което да ме накара да го разпечатам за да го препрочитам по всяко време .. Искренно благодаря на авторката за удоволствието да се докосна до таланта и..

ТВОЯТ КОМЕНТАР