Понякога нещата се объркват, пътищата на съдбата се пресичат, звездните карти се синхронизират, вселената решава да се позабавлява и с жената на любовника ти се озовавате на един и същ семинар. Темата на семинара е „Как да задържим мъжа до себе си“, а подтемите са няколко: „Когато той ти се изплъзва, стани хамелеон“, „Свещената тайна на обожаваните жени“ и „Аз заслужавам крал“. Пълни глупости, към които обаче и най-скептичната жена може да посегне, когато е на зор, повярвайте.

Когато видях жена му (малко под 40 в онзи момент) на първия ред, аз (малко над 20 тогава) се натъжих ужасно. Значи и двете – две закъсали жени – искаме да го задържим, и на двете ни се изплъзва, и двете копнеем да научим свещената тайна на обожаваните. Жалка работа, ви казвам.

Как да задържим мъжа до себе си. Най-напред ни обучиха, че слабостта е сила и как да бъдем слаби, нуждаещи се от закрила женички. Всички, включително жена му и аз, си записвахме така старателно, все едно сме на конгрес по атомна физика. После тренерките разиграха няколко ситуации, при които ние трябваше да го играем слаби. С това счетоха въпроса за приключен и ни осведомиха с поразителна увереност какво харесват и какво не харесват мъжете. Споделиха с нас поредната версия за това как обичат мъжете. Оказа се, че освен със стомаха, с главата и с простатата си, мъжът обичал и с очите. Дори най-вече с очите. Затова да не сме ходили вкъщи по пеньоар и с ролки на косата. Колко оригинално! Все едно някой ходи с пеньоар и ролки вкъщи, това е някакво страшно клише от 50-те години на миналия век. После ни припомниха, че мъжът по природа е ловец и обичал да преследва плячката си и вече забравих какво следваше от това и ни издиктуваха 11 невзрачни стратегии как да задържим вниманието му. Не успяха моето внимание да задържат, та ще задържат неговото – друг път!

Разказаха ни за енти път за Светата троица на хормоналния баланс на щастливата и влюбена жена и само да съм чула още веднъж за допамин, серотонин и окситоцин! Не е ли цинично да разлагаш любовта и щастието на съставните им хормони?

След кафепаузата мацките взеха да ни разправят как трябва да възродим флирта във връзката си. Тук включиха и хамелеона и как трябва като него да приемаме различен облик, без мъжът ни въобще да осъзнае това. И си представих тези съпруги – повечето тогава бяха доста по-големи от мен – как се прибират от работа и тутакси започват да приемат различен облик, досущ като хамелеони, само и само да задържат мъжа до себе си.

Тренерките сякаш прочетоха мислите ми и веднага казаха, че въпреки тази работа с хамелеона трябва да запазим индивидуалността и личното си пространство и започнаха да ни преподават нервно-лингвистични методи, с които да се защитаваме и да блокираме всеки опит за манипулация от страна на онзи, когото искаме да задържим. Голяма каша им е в главите на тези хора – мисля си аз и си представям как и двете с жената на Мъжа ни започваме да се правим на „слабите силни“ (звучи като „Живите мъртви“, нали?), да му разказваме играта от флиртове, да хамелеонстваме до побъркване, понеже той бил ловец и трябвало да му бъде интересно, и да блокираме опитите му за нахлуване в личното ни пространство. Дали ще го задържим по този начин? Съмнявам се. Аз поне не се и опитах, понеже се почувствах доста унизително на 20 и няколко години да вися 6 часа на някакъв семинар и да давам 300 лева, за да задържа женен мъж с две деца и жена, която също иска да го задържи. Реших, че той мен трябва да задържа, а не аз него, и познайте какво стана. Във всеки случай той не даде 300 лв. за семинар, който да го научи как да ме задържи, и предпочете да направи трето дете на жена си, а аз избягах на другия край на града и дълго време си близах раните.