Как се справихте с периода на буденето нощем?

Като бивш спортист (Райна е бивш състезател и инструктор по спортна аеробика – б.р.) имам режим и децата ми от родилния дом също биват научавани кога се яде, кога се спи. И тримата са в отделни стаи от раждането. Кърмих ги – голямата до 6 месеца, малките заради момчето – почти до една година. Момчета се гледат по-трудно. Момичетата нещо се занимават, забавляват, учат се лесно, а синът ми все е болен, все е настинал, мрънка, хленчи, все да ми е на ръцете, все някой да го гушка. С близнаците вечер си имаме ритуал – къпане, кърмене, слагам ги да спят, пожелавам лека нощ, излизам от стаята. Ако много реват, се връщам – давам биберони, галя ги по главите, но никога не са спали с никого. И се научиха да заспиват сами за седмица-две, а да спят съвсем сами цяла нощ на около 5 месеца. Това е поносим период за безсъние, когато си по майчинство и не ходиш на работа. Първото ми майчинство беше шест месеца, втория път мъжът ми предложи да остана, защото близнаците са си близнаци... Вече са си човечета. На ясла ходят. И тримата започнаха на годинка. Държа да си поемат живота в ръце.

Да го поемат? На една годинка?

Ходят, издават звуци, имаме комуникация. Те са си бъдещи хора. Няма смисъл от прекалено разглезване. В моето детство баба ми ни строяваше – ти ще бършеш прах, ти ще миеш чинии, ти ще чистиш. Научих дъщеря ми, тя сега е трети клас, да глади, да бърше прах, да си оправя стаята. В едно домакинство сме и всеки, който живее в него, трябва да даде своя принос.

В пътешествия, разходки и различни занимания според сезона. През зимата например ходим на ски, зимни кънки, караме борд. При пилотите няма събота и неделя, празници, 1 май... Ние летим всички дни според графика, дори на Коледа и на Нова година. Иначе отпуската ни е доста по-голяма от тази на другите хора – започва от 36 дена, отделно при определени условия се добавят и още дни. През останалото време моля две седмици предварително да бъда еди-какъв си полет или да не летя.

Какво разказваш на голямата си дъщеря за работата си?

Беше на три, когато я заведох с мен на Приморско, където имам много приятели с малки самолети. И дъщеря ми е карала, седнала в скута ми. Сега ходим много редовно да летим на Сливница, в Ихтиман, в Лесново. Дори последния път тя изяви желание да скочи с парашут, но няма достатъчно малка сбруя като за нея. Иска да скача и с бънджи. Преди да ходим където и да било, я питам иска ли да дойде с мен, или предпочита да си остане вкъщи да си прави нещо нейно. Избира да е с мен. Като ме гледа, се пали и тя. Най-пресен пример е, когато разбрах от колега, че на язовир Искър има курсове по уейкборд – прилича на сноуборд на вода, дърпат те от моторница, а ти си на дъска. И един ден с мъжа ми и дъщеря ми отидохме да опитам. Много ми хареса. Дъщеря ми и мъжът ми цяло лято ме гледаха как се боря, изпих половината Искър, ама накрая се научих. И накрая дъщеря ми пожела да опита и тя, разбрала, че имало и детска дъска... Викам – с най-голямо удоволствие. И я заведох. Децата много лесно възприемат. Затова държа моите от малки да се научат на няколко неща, които голямата вече е научила – да плуват, да карат ски и да имат желанието спортът да е част от живота им.

Защо държиш на това?

Защото искам децата ми да са живи, здрави и щастливи. Здравето включва движение и правилно хранене. В нашето семейство не влизат газирани напитки и храни в лъскави пакети. Не стъпваме в заведения за бързо хранене, не си купуваме и джънк. Дъщеря ми коментира колко готино изглежда всичко на реклама, но съм й обяснила – да, тези храни са суперготини, тъпкани с химикали, които ги правят уникално вкусни и колкото повече ги ядеш, все повече ти се яде. Като се наядеш с тях, те боли коремът и ти е много лошо. Сигурна съм, че някой ден ще опита, но аз съм я научила на каквото съм могла до седемгодишна възраст, показала съм й моя начин на живот.