Ирландия е пълна с митове и легенди, които много естествено прилягат на мъгливите утрини, меките треви и красивите залези, дори на вятъра, който брули неспирно крайбрежните земи. Друиди гадаят по природните явления, зелени джуджета леприкони се крият под четирилистни детелини. Начело на всички е добрият бог Дагда, който има казан с храна, достатъчна да нахрани всички, и свири на вълшебна арфа, с която изцелява тъгата и прави хората щастливи.

Бларни е мястото, свързано с мита за камъка на сладкодумието. Владетелят на замъка Кромак Маккарти трябвало да се яви съда. Насън му се явила богинята на любовта и красотата Клиодна, която му заръчала да целуне един камък. Той го направил и в съда бил толкова красноречив, че спечелил делото. Днес камъкът е абсолютна атракция, с часове чакат желаещите да получат просветление в ораторското изкуство. Те трябва да целунат камъка, като висят с главата надолу от върха на крепостта, за да се сдобият с тази способност. Изживяването, макар и кратко, яко изстрелва адреналина. Наградата са снимки от автоматичната камера, която предлага кадри, достойни за фейсбук. Градината на парка е създавана стотици години. Човешката ръка фино и в пълен синхрон с природата е оформила по неповторим начин пространствата. Растителност и каменни монументи в причудливи форми, в които се потапяш като в приказка. Има Райска градина, в която са събрани екзотични растения от цял свят, има и отровна градина, в която са представени различни отровни растения. Ученици идват тук в час по ботаника, за да учат от живата природа.

Езерата на Киларни. Времето е ясно, последните лъчи на слънцето докосват повърхността на водата с нежна целувка. На сутрешния крос по брега имам красива среща със стадо животни, еднакви като две капки вода екземпляри, напълно монохромни, с кадифена, гладка козина, сресани опашки и „подстригани на бретон“ (последното е шега от приятелка по повод моята разказана картина). Какви животни ли? Крави. Друга гордост на Ирландия. Мотив за пасторална картина. Идилията сякаш е основна характеристика на тази страна.

Националният парк Киларни е най-голямата ирландска природна забележителност. Той е прекрасно място както за трекинг, така и за обиколки с колела, което е хит в региона. Три ледникови езера, Лох Лейн, Средното и Горното езеро, предлагат прекрасни картини на красива природа с исторически забележителности. С лодкар чешит, чудесен разказвач, отиваме до малкото островче Иннисфаллен, където се намират останките от раннохристиянско абатство. Основано през седми век, съществувало близо 10 века. В продължение на 300 години монасите на острова са хроникирали ранната история на Ирландия. Затова го наричат островът на учението. Той дава и името на езерото – на ирландски лох лейн означава остров на учението. Лека разходка из острова ни среща със стадо сърнета, които кротко пасат. Оставят ни да направим кратко видео и след това елегантно и безшумно се оттеглят. 

Ирландия е страна на малките населени места. Поредното ни място Дингъл е типичен пример. В Нешънъл джиографик е наречен най-красивият полуостров. Има 2000 жители и моля, забележете, 50 пъба. Не, не са местните хора тези, които пълнят заведенията. Отиваме в най-известната кръчма на града Дик Мак, от 1864 г. Обстановката е запазена напълно автентична. Дясната страна е бар с напитки, лявата е била обущарница. По рафтовете все още има обувки и обущарски инструменти. Понеже цените били високи, малките бизнеси се обединявали, за да могат да съществуват. Специфичната миризма на кожа и лепило ме запокитва във времето на моето детство, когато носехме обувки от естествен гьон и трябваше да тичам при обущаря тутакси щом ми купеха нови обущета, та да ми сложи налчета. В пъба, който си е един хоремаг, има само мъже.

По програма имаме дегустация на прословутото ирландско малцово уиски. И го правим за всеобщо изумление на цялата аудитория, воглаве с бармана. Оглеждайки средата, установяваме, че сме единствените, които поръчват нещо различно от бира Гинес. Очакваме и жива музика, но се оказва, че китаристът днес ще пие бира с нас на сладки приказки. Гаврътваме по още едно уиски. Всички вече са се отчаяли от нас, но ние си имаме програма, така че... е, с тази програма си останахме гладни, защото се оказа, че ресторантите сервират храна само до 20,30 ч. Добре че поне супермаркетите работят дълго. Вечерята е сьомга на вестник и хрупкава франзела. Със сьомга тук започва и свършва денят. Рибата идва от Атлантика, ловят я в реките (без развъдници) и има превъзходен вкус, било то сурова, пушена на дървени въглища или сготвена.

Сутринта преди потеглянето за Рок ъф Мохер има много силен вятър. Оказва се само лека прелюдия към това, което ни очаква. По пътя за скалите се натъкваме на километрична колона от камиони без каросерии. Стачка, казваме си. Но не – това е благотворителна акция за набиране на средства за подпомагане на болни от рядка болест. Адмирации за готовността на хората да жертват свободния си ден за такава кауза. Всички жители на населените места, покрай които минава колоната, са излезли да подкрепят каузата. Децата също. Поучително.