Д-р Георгиев,  на какво се дължи смъкването на матката и влагалището?

В науката гинекология има голям раздел статични заболявания. Казано простичко, това са заболявания на женските полови органи, свързани с промяната на статиката на човешкото тяло. Матката и яйчниците се държат в определено положение в корема на жената благодарение на три чифта връзки със стената на таза. Ако има вродена слабост на съединителната тъкан, при малко натоварване се получава някаква степен на смъкване. Под натоварване разбираме бременността и нормалното раждане. Всяко нормално раждане води до някаква промяна в статиката на матката и влагалищните стени. Което е нещо нормално. По тази причина и част от младите жени настояват за оперативно раждане. Защото разширяването на влагалището води до сексуален дискомфорт, който може да се коригира с пластични операции. Но не само начинът на раждане е причина за него, а и тежестта на самата бременност. При някои жени дори и след раждане със секцио има смъкване на матката.

Да, 64% от жените от европеидната раса имат слаба съединителна тъкан и са предразположени и към разширени вени, и към хемороиди. Най-често с настъпването на климакса страдат от смъкване на матката и стените на влагалището. Най-тежката трета степен е, когато шийката на матката се напипва при тоалет. От смъкването на стените на влагалището пък следва един много сериозен проблем – изпускането на урина произволно. Може да сполети и съвсем млади жени. Оперативното коригиране е на границата между гинекологията и урологията. И е с несигурен успех, обусловен не от майсторството на хирурга, а от качеството на съединителната тъкан.

Може ли да пробваме с нещо друго, преди да се подложим на операция?

В другите държави има различни методи за профилактика и лечение на тези състояния. Различни видове стимулатори се прилагат при лекостепенните изменения. Ако една жена е родила не дребни деца или е имала тежко раждане с разкъсване на влагалището, или усеща изпускане на урина при физическо усилие – затичване, засмиване, закашляне, трябва да се вземат мерки. Като начало, да не прекалява с вдигане на тежко, второ, да ходи редовно по малка нужда, и трето, да ползва тренажори за стягане на тазовото дъно, които ако не друго, поне няма да доведат до засилване на проблема. Тренажорите може да се използват и като профилактика, и след операция да поддържат тонуса на мускула, за да не се стигне до рецидиви. Искам да обърна внимание, че има жени с противопоказания за операции. В такива случаи в България се препоръчват т.нар. гривни или влагалищни песари, гумени пръстени, които се поставят във влагалището. Те обаче не са трайно решение. Предизвикват травми, наричани на медицински език декубитус. Така че това не е правилното решение на проблема, а само отлагане на оперативната интервенция.

Преди жената да прибегне до използването на специалните тренажори, трябва ли да се консултира с акушер-гинеколог?

Редно е акушер-гинеколог да си каже мнението. Българските гинеколози никога не са обучавани по този въпрос. С изключение на колегите, имали шанса да работят или специализират в чужбина. Някои колеги не препоръчват профилактика, тъй като губят потенциални пациенти за операции. 98,5 процента от нас говорят за оперативно лечение и за нищо друго.

Има ли възраст, от която не може да се прави профилактика на смъкването на тазовото дъно?

Не, никога не е късно. Само трябва добре да се огледа упътването за употреба на тренажорите. Единствено при изяснена инконтиненция смятам, че не може да се променят нещата с тренировки с тренажори. За съжаление, там е вече променена анатомията, ъглите на пикочопроводите и единственият начин е операция.