С оглед на актуалните скандали в Холивуд – имало ли е сексуален тормоз (на работното място) в партизанските редици?

Не съм попадал на такива примери. Общо взето, „другарството“ е издигнато в култ. Но все пак това са живи хора. Шеги и закачки винаги е имало. Ако се мери с аршина на днешните пуритани, една шега, едно намигане може да се квалифицира като тормоз. В романа Кара преживява брутално посегателство от страна на стар партиен кадър, но този сюжетен обрат по-скоро разкрива абсурдното разминаване между принципите и човешката природа. Това събитие променя курса на живота й, но тя не се изживява като жертва и само чака удобен случай да си отмъсти. Впоследствие се научава да използва своята сексуалност като оръжие и въобще не си поплюва, когато трябва да постави някого на място. Подобни ситуации винаги съм гледал да ги разреша в комичен ключ. Аз не съм пуритан, избягвам да съдя хората и да проповядвам, а моите героини въплъщават донякъде идеята за „girls power“ и могат добре да се грижат за себе си.

Пътувахте ли по следите на героините си? И докъде ви отведоха те?

Преди две години изкарах цял месец в Белград и направих редица консултации в музея на Югославия. Бил съм на доста места по Балканите, а където не съм могъл да стигна физически, пътувах с карти и снимки. Аз съм влюбен в топографските карти и мога да ги изследвам с часове. Но може би най-много пътувах във времето. В света на бойната техника от Втората световна война – оръжия, самолети, кораби, подводници. Особено самолети! Те играят важна роля в съдбата на Яра. Поразително е до каква степен с помощта на дигиталните технологии може да се реконструира миналото. Трябваше ми, например, немска подводница в Адриатическо море. Нямах кой знае какви очаквания, но открих, че в интернет има сравнително подробен регистър на всички немски подводници през войната, къде са оперирали, кой им е бил командир, кога са били потопени. Не че съм чак такъв педант, но ми стана интересно. Избрах си подводница, после открих, че тъкмо тази подводница е била пленена от съюзниците, открих и декласифициран протокол за разпитите на екипажа. И в крайна сметка разполагах с реални хора, които са били по тези места и биха могли да участват в моя сюжет. Включих ги с истинските им имена и длъжности.

Този допир с нещо толкова реално и осезаемо дълбоко ме развълнува, макар че всъщност става дума за съвсем малък епизод. Надявам се това вълнение да се предаде и на читателя. Впуснах се също в изследване на живота и попкултурата в Англия през 50-те, тъй като значителна част от историята се развива там. По това време е имало много интересни модни тенденции – градската младеж се е обличала в стила на едуардианската епоха от началото на века. Били са известни като „teddy boys“ и „teddy girls“, носели са тесни джинси и обувки на платформи, странни прически. Тогава възникват и редица адски смахнати алтернативни кафенета в Сохо, където сестрите се срещат тайно. За мен тези пътувания са преди всичко метод, който ми позволява да усетя духа на времето, да се пренеса във виртуалния свят на епохата, да усетя звуците й. Слушах много музика от епохата и се опитах да я предам със средствата на езика, доколкото мога: като се започне със суинга от 30-те от Берлин, Tango Nocturno на Пола Негри, хитовете на Макс Раабе, Комедиен Хармонист до музиката на 50-те – любимите ми Ендрюс Систърс, калипсо музиката от Карибите, The Four Lads с техния хит „Истанбул“, който излиза точно през 53-а и т.н. Бих могъл да направя цяла винтидж програма с този багаж.

Първият роман за сестрите беше много добре приет в Сърбия. Какво очаквате за втория?

Въпреки привидната ни културна близост Сърбия, а и цяла бивша Югославия, са имали късмета да преживеят един по-различен социализъм. Югославия винаги е била много по-отворена към света от останалите в соцлагера. Особено по отношение на попкултурата. Още през 50-те и 60-те години там започва бурен разцвет на комиксите. През тях минава дори партизанската тематика. By the way, партизанчетата Мирко и Славко, които откриват Яра в гората, са герои от много известен югославски комикс, излизал през 60-те. Самите сестри Палавееви са силно повлияни от комиксите, които вуйчо им е пращал от Америка преди войната - от края на 30-те години всъщност започва т.нар. Златен век на супергероите и достига своя апогей именно в годините на Втората световна.

Режимът на Тито може и да не е цвете за мирисане, но поне не робува на съветския идеологически диктат и не спуска информационна завеса пред своите граждани. Югославските партизански филми са повлияни в много по-голяма степен от американските екшъни, отколкото от метода на т.нар. социалистически реализъм. През 70-те пък идва мощната вълна на контракултурата в лицето на югопънка... Всичко това създава нагласата да се възприеме един по-фриволен подход към историята и най-вече да се разчете вярно посланието на романа като антитеза на всяка репресивна идеология, било отляво, било отдясно. Така че се надявам и втората част да намери радушен прием, още повече че в нея югославската линия е силно застъпена.