Струва ми се, че разпознавам вашата собствена романтична връзка в отношенията на Александра с един от героите.

Това е връзка на измислени герои, но някои от чувствата са същите. Страхотен житейски опит е да се влюбиш в човек от друга култура. Има една лекуваща любов, която минава през цялата книга и помага на Александра да излекува болезнения опит от миналото й, защото тя трябва да се справи с трагедията от изчезването на брат й в Америка. В България открива приятелството и една романтична връзка.

Какво бихте взели от България – звук или аромат, или предмет, който я описва?

Имам ужасно дълъг списък в главата си. Едно от тези неща е липата. Виждаш я по улиците на София и другите големи градове, по площадите на много села. Ароматът на липите през ранното лято е толкова магичен. В Америка имаме подобно дърво, но не и по улиците. Това е мода от старите градове, нещо от деветнайсети век, от Пруст, което тук продължава и в двайсети, и в двайсет и първия век. В „Историкът“ също съм го описала, там липата е свързана с амнезията. Друго нещо, което ме впечатлява и досега в България, е, че в един блок, ако домоуправителят не се грижи, стълбищата може да са ужасни. След това влизаш в жилището на някого и то е изключително.

Описали сте го в романа.

Да, с блока и жилището на леля Павлина (Александра е заведена там от племенника на въпросната леля, Боби, с когото се е запознала в такси – б.а.). Това постоянно ме изненадва. В Щатите понякога е точно обратното. Има прекрасна инфраструктура, а къщите може да са ужасни отвътре.

Това е нещо поколенческо, за леля Павлина да разтребва само тя е нещо толкова естествено. При по-младите хора домашните задължения се разпределят много повече. Знам, че тук има и едното, и другото. Някои млади мъже го правят, други все още се учат.

А как е във вашето семейство? Учудих се да прочета във ваше интервю, че понякога, докато пишете, ви разсейва мисълта колко чинии имате да миете. Как писател от вашия ранг може да мисли и да се занимава с подобно нещо?

Знаете, че имам 3 деца. За мен беше много важно да ги науча да вършим всичко заедно, да ги направя работливи и подредени. У дома имаме разпределение на труда. Всички помагат, мъжът ми много ми помага. Деца, за които се грижиш прекалено много, имат вътрешни борби, израстват некомпетентни и несигурни. Научила съм ги, че ще спечелят много точки пред бъдещите си гаджета и партньори, ако уважават и могат да вършат всеки вид работа.

Някой от синовете ви върви ли по вашите стъпки?

Един от тях е много добър писател, другият е визуален артист, а за третия смятам, че ще стане учен като съпруга ми. Те са с различни интереси. Имаме много музика и книги около нас. Няма нужда от много пари, що се отнася до културата вкъщи. Това са неща, които трябва да възпиташ. Истинско удоволствие е да ги виждам как пораснаха такива.

Говорят ли български?

Разбират, но не говорят много, защото не са живели тук. Понякога с баща им разговаряме пред тях на български за нещо, което не искаме да разберат, но някой от тях казва – вече знам какъв ми е подаръкът.

Самата Елизабет Костова говори чудесен български, а като любими свои думи посочва „планина“ и „пея“. Тя представи „Земя на сенки“ в София и в няколко града в страната след промоционално турне в САЩ и Австралия. На четенията там идват много българи, както и местни хора, които споделят, че заради книгите на Костова смятат да пътуват до България.