Най-голямата онлайн платформа за йога, издаваното в 28 страни списание Yoga Journal, нарежда Сиана Шърман сред първите 21 най-талантливи йога учителки в света. Сиана преподава на пет континента, участва във фестивали и конференции, съоснователка е на проекта Goddess Yoga, системата Mythic Yoga Flow и на училището за градски жрици Urban Priestess. Един от най-интересните класове на проведения за втори път тази година от Ню Бояна йога фестивал Udaya Fest беше нейният „Алхимия на любовта“.

Сиана, какво е алхимия на любовта?

Чувала ли си за Лилит? Според апокрифни старозаветни текстове тя е първата жена на Адам, преди Ева, изгонена от рая, демонизирана и превърната в блуждаещ дух. В шумерската митология е богиня на южния вятър. Лилит е израз на дивата природа на жените, символ на сакралната сексуалност. Мъжете я желаят, но се страхуват от нея и искат да замълчи. Тя е скритото в нас, отхвърляно, кастрирано, отричано като твърде мощно и първично, отказващо да се подчини на патриархата. У всяка жена има добра и желаеща да се хареса на околния свят Ева и Лилит, чийто дух иска свобода. Алхимията е да живеят заедно в хармония, като започнем с цялостно почистване на всичко, което сме.

Всеки има травми и белези и ако не работи върху тях осъзнато, чрез йога и духовни практики, рискува да живее в сянката им в страдание, затваряйки част от собствения си потенциал. Алхимията е да се вслушваме в себе си с уважение и към нас, и към другите, с възможно най-голяма осъзнатост и човечност, без вина, упреци и обвинения. И извън всички изкуствено създадени ограничения като раса, цвят на кожата, религии. Сърцето на всеки трябва да бъде обичано и да обича. Целта е да го отворим и да го държим отворено. Това ще ни направи цялостни, ще увеличи силата ни и ще ни помогне да реализираме потенциала си.

Как да сме спокойни, че няма да бъдем наранени?

Страхът не трябва да ни спира. Няма смисъл да се преструваме, че сме различни, да караме сърцето си да мълчи, когато не сме съгласни с нещо или то не ни харесва. Най-висшата степен на йога е да можем да държим сърцата си отворени, да се обърнем смело към болката, да останем в разговора, да успеем да изразим своята уязвимост и да изясняваме конфликтите. Това е интимност, истинска емоционална близост и алхимия на любовта. Изграждането на стени не помага на болката, а има и хора, които развиват зависимост към нея.

Тоест да се научим да разпознаваме емоциите си и да говорим за тях.

Добре е да ги назоваваме честно – аз се чувствам... изоставена, ядосана или тъжна, но не като проекция върху другия – ти направи това, защо не направи онова... Това задейства собствената ни сянка, частта от нас, в която са травмите, болките, неосъзнатите ни емоции. Хубаво е да проследим къде усещаме дадено чувство в тялото си и да си спомним кога за последен път сме го усещали. Може да се окаже назад, в детството, когато родителите ни са се скарали и след това са се развели. И да стане ясно, че реагираме на миналото си. Алхимията на любовта ни учи как да възвърнем целостта си, вместо да реагираме на несигурната част в себе си. Нужни са време и практика, но с желание и осъзнатост всичко може да се промени. Целта на моя йога клас е да въведе хората в цялостността, добротата, съпричастността и любовта към тях самите, да ги свърже със способността им да прощават, да освобождават всички мисли, безпокойства и спомени, тормозещи ума и държащи ни в клетка, под контрол и в напрежение. Ако не се променим отвътре, не можем да се променим във връзките си, в дома си, с любимите ни хора. И ако не можем да променим себе си, как да очакваме да се промени светът?

Ти кога започна да се харесваш?

До 10-11-годишна възраст се обичах, на 13 станах много самокритична. Последваха седем години анорексия, булимия. Не можех да се погледна в огледалото. На 19 по време на обучение по психология в първи курс в университета ни дадоха лист хартия със скицирано човешко тяло и бои. Казаха да го оцветим, все едно е нашето собствено. Запълних го с черно. Осъзнах, че се мразя. Усещах се толкова притисната от моделите и изискванията на обществото как трябва да изглежда една жена, как да се храни, да живее, да се държи. Семейството ми беше религиозно и отношението към сексуалността беше като олицетворение на дявола. Чувствах се объркана за тялото си, сексуалността си и какво е да си жена. Нямах здравословни ролеви модели за това. На 21 реших, че е време да спра. Почувствах нужда да се обичам. Започнах с медитации, йога, тренинги. Научих се да слушам тялото си и да уважавам себе си.