От панически разстройства* и паник атаки само в САЩ страдат 40 милиона души. Сред тях са известни личности като Джони Деп, Аманда Сейфрид, Опра Уинфри. Скарлет Йохансон и Адел признават, че всеки път, когато застанат пред публика или пред камерата, получават пристъпи на паника. Паник атаките са били познати и на принцеса Даяна, на Зигмунд Фройд, Никола Тесла, Джон Стайнбек. А за прочутата си картина „Викът“ Едвард Мунк обяснява, че е нарисувал себе си в момент на неконтролируема тревога, когато в ушите му прозвучал „безкраен вик, пронизващ природата“.

Ванеса Виденова се занимава с астрология. Наскоро излезе книгата й „Моята приятелка паническата атака“ (ИК „Сиела“), в която тя описва собствения си опит в преодоляването на кризите.

Защото всичко произлиза от един и същи корен. Паническата атака, наред с всички нервни разстройства, както и неразположенията и болестите, хронични или не, са винаги следствия на нелекувана рана. Психическа рана, която сме игнорирали с месеци, може и десетилетия, която се възпалява все повече и повече. Да кажем, от родители, близки или от обществото сме разбрали, че да плачем не е редно, че това ни прави лигави и лоши. Блокираме проявите на емоция, ставаме привидно твърди и хладнокръвни. Потъпкваме чуждите чувства, заместваме емоционалните нужди с материални ценности или ментални успехи, прибягваме към алкохол или други вредни средства за релаксиране, вариантите са безкрайни. Вследствие тялото се разболява и реагира с паническа атака или рак.

Опишете класическата паник атака.

Трескаво мислене, учестено дишане, сърцебиене, трудно преглъщане, понякога гадене, топли, студени вълни, параноя, нужда от бягство, мисли, че умираш или получаваш удар, треперене и други подобни на треска симптоми, въобще страхотно и приятно изживяване, откъдето и да го погледнеш.

Има ли връзка с темперамента? Или с възрастта? Има ли панически атаки при децата?

Не мисля, че подбира възраст или темперамент. Забелязала съм обаче, че хората, които са чувствителни към силни звуци, вкусове и като цяло имат засилена сетивност, са по-склонни да стигат до панически атаки. При децата подобно нещо може да се отключи вследствие на проблем на родител или човек, с когото живее, тъй като те са истински попивателни. Това, което възрастният не иска да види в себе си, вижда върху детето. Проблемът е, че той ще лекува детето, без да знае, че в себе си държи латентна същата диагноза.

Има ли отключващ момент – място, аромат, картина, които предизвикват паническите атаки?

При всеки е различно. Нарича се тригър – символичният спусък, който отваря кранчето на адреналина и той започва да настройва тялото за битка или бягство. Може в детството да сме гледали как родителите ни се карат и това да ни е разстроило страшно много. И случайно на масата да е имало букет карамфили. Потенциално в бъдеще видът на карамфилите може да отключва тези неприятни спомени на емоционално ниво, а ние просто да мислим, че не понасяме тези цветя, и да се опитваме да ги избягваме. Отстраняването на тригъра обаче не отстранява проблема, само ни изолира и ограничава допълнително от изживяване на живота във всичките му цветове и форми.

Може ли паник атаката да ни бъде от полза? Казвате, че тя е гласът на интуицията ни.

Категорично. Приемем ли проблемите за враг, директно си пишем смъртната присъда. Вместо да погледнем на състоянието си като на ключ за разрешаване на вътрешния конфликт, ние започваме да бягаме и да се чудим как да се скрием. Човек трябва да спре на едно място, да затвори очи и да погледне навътре. Да слуша внимателно. Да се настрои на честотата на тялото си и да го попита от какво наистина има нужда.

Има два начина. Първият е спокойствие, спираш на едно място и започваш да дишаш бавно, дълбоко и ритмично (специалисти препоръчват да го правим и близо до огледало, за да „видим“ дъха си – б.а.). Понякога е почти непосилно, но ако си го наложиш и следиш вдишванията и издишванията си, след три до пет минути ще се чувстваш значително по-добре. Вторият начин е да се хармонизираш с паническата атака. Тъй като тялото ти е адренализирано (няма такава дума, но нищо), използвай тази енергия конструктивно. Стани и започни да правиш подскоци с разперени ръце, тичай на място, клякай и ставай, тичай в кръг в стаята си като лунатик (и без това се чувстваш луд вече), пусни си бърза музика и танцувай и в един момент ще се чудиш дали сърцето ти бие учестено заради физическото движение, или защото имаш паническа атака. Двата метода действат при различен тип хора, всеки трябва да открие своя собствен.

Какво е „лечението“ на проблема?

Задължително трябва да се търси помощ, по възможност от психолог, а не от фармацията. Няма смисъл при всеки пристъп да ходите в болницата. Успокоителните и медикаментите могат да са полезни за премахване на симптомите, но не лекуват причината. Важно е да се излекува умът и психиката, тялото ще ги последва. В книгата, която написах по темата, споделих собствения си опит и той включва цялостна промяна на начина на живот. На начина на мислене, на начина, по който се грижим за себе си и за другите, със заявяване на границите ни, следване на призванието ни, а не на чужди цели, и въобще – пълна трансформация на личностно ниво. Не всеки е готов и способен на това, но го дължи на себе си и на хората около него, които само ще страдат, ако той продължи да страда.

Как сте вие самата сега?

Нямам агорафобия (един от симптомите на паническото разстройство – б.а.), откакто съм написала книгата. Панически атаки съм имала две или три за цялото това време – близо 4 години, и то в ключови моменти от живота си, в които съм поемала сляпо в грешна посока. Но вече си знам урока. Завъртам се на пети, обръщам посоката и паническата атака изчезва. Именно заради това смятам, че тя е добра приятелка. Защото те следи дали обичаш себе си, дали се грижиш за себе си и дали се движиш в правилната посока.

* хронифицирано състояние между паник атаките, което може да включва и агорафобия