„Построих романа си като пистолет – казва Капоти. – Дръжка, спусък, цев и най-накрая куршум! И когато този куршум бъде изстрелян от цевта, той ще излезе с бързина и сила, каквито не сте виждали. Бааам!“

Куршумът обаче се обръща срещу него и до края на живота си Капоти е изолиран от единственото общество, към което някога е чувствал принадлежност. Някои от бившите му приятели го наказват с тотално игнориране и пълна забрава, а други – с демонстративно презрение. Последните 9 години от живота си писателят прекарва в самота и изолация, изгонен от рая на богатите и всемогъщите, които обясняват ситуацията с едно-единствено изречение: „Той наруши правилата на клуба и трябваше да си плати за това“.

Някои от „лебедите на Капоти“ EVA вече е представяла – Марела Аниели, Лий Радзивил, Глория Вандербилт. И трите обаче са донякъде пощадени от перото на Капоти. Истината е, че най-безмилостен е той към Бейб Пейли и Слим Кийт – най-близките си приятелки, на които истински се възхищава. Точно те обаче така и не намират сили да му простят, никога не му проговарят отново и дори провеждат масирани акции в своите кръгове, настоявайки за безкомпромисно отношение към предателя. Причината е, че приятелството между Бейб и Слим е абсолютен прецедент за светските кръгове в онези години – тази лъскава джунгла, в която интригите непрекъснато се носят във въздуха и в която е съвсем в реда на нещата най-добрата ти приятелка да отмъкне мъжа ти под собствения ти нос. Бейб и Слим обаче неизменно си пазят гърбовете и са повече от семейство една за друга. Дълго време смятат, че Труман Капоти е третият връх в този триъгълник на доверието, който успява да устои на не един светски скандал. Затова шокът от писанията на Капоти, в които личи колко хладно и всъщност без особен респект той ги е слушал, наблюдавал и анализирал през годините на тяхното приятелство, е повече от огромен. До този момент и двете дълбоко в себе си смятат, че Капоти е гений, но все пак „придворен“ гений. В крайна сметка той е чуждият елемент в този свят, не те. Гордостта им е смъртно ранена, а никой не може безнаказано да посяга на гордостта на богините.

Представяме ви Бейб Пейли и Слим Кийт, най-дивите лебеди на Труман Капоти.

Бейб Пейли, Съвършената

Труман Капоти я посочва като „единствената истински съвършена жена на планетата“ и всъщност Барбара „Бейб“ Пейли още от дете е подготвяна да стане именно такава. Тя не пада от небето в обществото на богатите и известните, защото е дъщеря на световнопризнатия американски неврохирург д-р Харви Кушинг, чиято свръхамбициозна сошалите съпруга си поставя за основна цел в живота да омъжи и трите им дъщери за богати и високопоставени мъже. Бейб цял живот си спомня правилата, които майка й й набива в главата и които всяка истинска дама, според нея, трябва да знае: 1. Напиши благодарствена бележка в момента, в който получиш подарък или се върнеш от партито; 2. Винаги имай свежи цветя, независимо от цената; 3. Въпрос на живот и смърт е ръкавиците и обувките на една дама да са изрядно чисти; 4. Никога не позволявай на прислугата да установи контрол в собствения ти дом; 5. Бъди дискретна; 6. Не позволявай на клюките да те манипулират. И т.н, и т.н.…

През 1934 г., малко след първия си бал, на който е представена в обществото, 19-годишната Бейб преживява тежка автомобилна катастрофа, която обаче парадоксално се превръща в нещо като нейното „голямо бинго“. До този момент тя е просто едно богато момиче с приятна външност, но след пластичните операции, които нараняванията от катастрофата налагат – нос, скули, чело, брадичка, – тя се превръща в истинска красавица. Усетът й за мода и стил е дар божи и тя започва работа като редактор в списание Vogue, където получава светкавичен достъп до най-новите колекции на най-големите дизайнери, а те често й подаряват дрехи само защото са пленени от начина, по който Бейб умее да ги носи. Често се появява и като модел на страниците на модната библия. „Сякаш е излязла от картина на Ел Греко“ – казва за нея един от фотографите, които я снимат.

През 1940 г. Бейб се омъжва за петролния магнат Стенли Мортимър (майка й предпочита зет със синя кръв, но се съгласява и на този, който е просто несметно богат) и вече наистина има достъп до най-доброто в света на модата. Дебютира в класацията на сп. Time за най-добре облечените жени в Америка през 1941 г. директно на второ място (след Уолис Симпсън), а две години по-късно я оглавява и оттогава присъства почти всяка година, като в момента е в топ 100 на сп. Vanity Fair за най-добре облечените жени за всички времена. Бейб ражда две деца на Стенли Мортимър, но така и не успява да събуди майчинския си инстинкт. Синът й и дъщеря й са отгледани от бавачки, защото партитата и работата във Vogue са значително по-интересни и важни за Бейб. Години по-късно дъщеря й признава, че всъщност се чувства като човек, който никога не е имал майка.

През 1946 г. Бейб се развежда и се омъжва за Уилям С. Пейли, създателя на телевизия CBS, напуска Vogue и се отдава на живота си на безупречна светска дама. Наема култовия в онези години интериорен дизайнер Били Болдуин, за да обзаведе разкошния им семеен апартамент в 5-звездния нюйоркски хотел „Сейнт Реджис“, където със съпруга й прекарват делниците, и най-добрите ландшафтни архитекти и градинари за огромното им имение в Лонг Айлънд, където са през уикендите. Понякога изкупува цялата колекция висша мода на дизайнери като Юбер де Живанши, Валентино или Бил Блас. Въпреки това последният казва за нея: „Каквото и да облечеше Бейб, човек виждаше нея и само нея, не и дрехата. Каквото и да направеше тя, то тутакси се превръщаше в моден тренд. Бейб върза шал на дръжката на чантата си и това стана тренд. Тя се появи на светско събитие с небоядисана, вече сребристосива коса, и само след броени дни още десет дами я последваха“. Бейб владее и изкуството на комбинациите – евтин костюм с екстравагантни бижута например. Обожава панталоните. В един момент съпругът й обаче започва да се дразни от имиджа й на модна икона и експериментаторка. Той държи жена му да е типичната хайлайф дама, винаги здраво обгърната от най-скъпите кожи и притисната от най-тежките диаманти, всичко друго му се струва прекалено фриволно.