Една от сентенциите, които често се повтарят в представлението - че Господ говори чрез устата на пияния – може да бъде допълнена. Господ говори и чрез устата на лудия, на „идиота” – казал ни го е кой ли не, от Иван Вазов в „Под игото” до Ларс фон Триер в гениалния си филм „Идиотите” (от който Вирипаев определено е почерпил вдъхновение при написването на пиесата си). Господ говори чрез устата на онзи, който е изключил хладната си разсъдъчност, вечно впрегнатия в делнични битки и жаден за това или онова разум, който е свалил маската си „за пред хората” и е останал гол и уязвим – с нещастието, болката, самотата и греховете си. Ето такива са „пияните” герои в този спектакъл – голи и оставили се на произвола на човешката си съдба.

В интервю в сутрешен телевизионен блок двама от актьорите, участващи в постановката – Владимир Пенев и Герасим Георгиев – Геро – казаха две неща, които силно ме изненадаха. Първо – че „Пияните” е комедия           , което по всяка вероятност е жанрово определение, дадено от самия автор на пиесата, но с което е трудно да се съгласиш след като си изгледал спектакъла. Трагикомедия (при това с елементи на абсурд, както по-късно добави Владо Пенев) е доста по-близко до духа на прочита, който Явор Гърдев е направил. И още нещо казаха – че пиесата сякаш не е писана от руснак, тъй като Вирипаев я бил написал за немска сцена. Вярно че героите носят имена като Марта, Лаура, Густав, Магда и може би е добре за маркетинга да не се допускат каквито и да било асоциации с Русия, но че Вирипаев е израснал с руската класика и текстът му е пропит от нейните традиции, няма спор. Онези, които познават тези традиции неминуемо ще усетят техните следи в това непрекъснато разпалено обръщане към Бога в състояние на „изстъпление” (една от любимите думи на Достоевски е ключова за състоянието на героите в спектакъла. Те всички са в състояние на изстъпление, т.е. на крайна емоция и загуба на контрол), тези хора, „обрасли” с всякакви грешки и грехове, а в душите си все пак чисти и светли и търсещи опрощение, този многогласен писък, непрестанен гърч на „безсмъртната човешка душа”, както се изразяваше май княз Андрей Болконски във „Война и мир”...

На сцената излизат 14 души, които до един са в алкохолен, а всъщност в душевен делириум. Всеки от тях е носител на една гледна точка към света в който живеем в момента, пък и към онзи, в който сме живели винаги – едно момиче, омерзено от живота, който го заобикаля (Весела Бабинова), две млади жени (Луиза Григорова-Макариев и Анастасия Лютова), влюбени в един мъж (Пенко Господинов), сериен кръшкач, търсещ изкупление (Герасим Георгиев –Геро), рогоносец, все пак влюбен в жена си (Владо Пенев), но копнеещ за истинска любов – както всички останали герои, между другото. Продължаваме с палитрата - проститутка с чисто сърце (Христина Караиванова), директор на международен кинофестивал, изправен пред Страшния съд (Иван Бърнев), млад мъж, изгубил връзката с другите, с любовта, пък и със себе си (Бойко Кръстанов)... Спектакълът е изключително тежък за актьорите не само, защото непрекъснато трябва да поддържат емоциите си максимално форсирани, но чисто физически, тъй като те съвсем буквално са изгубили здравата почва под краката си. Сцената, създадена от сценографа Никола Тороманов- Фичо (един от най-талантливите хора в съвременния български театър, а тандемът им с Явор Гърдев винаги е впечатляващ, ударен, незабравим) е като плаващи пясъци – дунапренена, несигурна, заплашителна. Въздействието на тази сцена върху зрителя е такова, че те кара ти самият да се чувстваш застрашен от падане, от потъване, замаян, неуверен и това е едно от най-добрите неща в спектакъла. Гениалното е просто, както винаги.

„Пияните” може да бъде определен като полифоничен спектакъл, т.е. многогласен. Без главен герой, без основна сюжетна линия. По-скоро няколко истории, които се вливат в един общ поток. Лично аз се оставих този поток да ме отнесе и все още се връщам от там, където той ме запрати. Вярвам че всеки има нужда да преживее това особено „корабокрушение” и силно се надявам „Пияните” да има дълъг театрален живот.

Поздравления за Явор Гърдев, Никола Тороманов, за композитора Калин Николов, за изключителния актьорски отбор, в който се усеща такава тяга! Поздравления и за Малък градски театър за това репертоарно попадение!

Можете да гледате спектакъла на 7, 11 и 21 октомври. Повече на http://zadkanala.bg