Калина Влайкова: Можеш да напълниш всяка работа със смисъл, ако я вършиш със сърце
Отразява: политика и я смята за интересно зло, а Парламентът й е нещо като трети дом след „у дома и на работното място“; Не спазва: диети, защото е наследила спортната конструкция на баща си; Отказала се е: от народните танци, защото няма време; На срещата ни идва с: шапка с козирка. Вместо чадър, защото винаги ги губи.

Имам едно основно правило – и с президента, и с клошаря трябва да се държиш с еднакво уважение. Но понякога имам чувството, че когато хората ми говорят в качеството ми на телевизионен репортер, си мислят, че аз постоянно излъчвам на живо, дори да нямам микрофон в ръката. Това ги прави по-резервирани, срамежливи, по-параноични.

Не съм имала случай, в който някой да се е опитвал да прекрачи границите на професионалното общуване. За да се прекрачи от професионалното към личното, задължително са необходими двама, ти трябва да подадеш сигнал, че си склонна на подобна отстъпка. Определено не съм флиртаджийка нито в работата, нито в личния живот. Не съм от самоопияняващите се войнстващи феминистки, които смятат, че са си самодостатъчни. Аз съм зодия Везни и гледам да се придържам към умереността.

Последните ми лични емоции са свързани с пътешествията, които правим с моя приятел и неговия мотор, BMW GS 1200 – голяма машина. Миналата година направихме 4000 км за десетина дни – Сърбия, Хърватия, Австрия, Германия и обратно. Голямо предизвикателство е да изкараш десет дена с багаж за три. Тази година ще е Южна Италия, Неапол. Гледаме да има за всекиго по нещо – и места за почивка, и интересни маршрути за каране с хубави завои. В началото имах лек страх от мотоциклета, вече не. Придържам се към убедеността, че ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш.

Дали съм имала гафове в телевизията? Има много трагични изпълнения. Един път си забравих мисълта, бланк. Нищо сложно нямаше в петте изречения, които трябваше да кажа, но ги забравих – дали от нерви, дали от умора... И беше едно петсекундно мълчание пред камерата, което ми се стори цяла вечност и след това дълго време го преживявах.

От нещата, които съм направила, си харесвам едно филмче за ислямските духовни училища в България, в които не беше влизал журналист, още повече с камера. Беше си тежко предизвикателство, това са затворени общности, не са много кооперативни.

Преди седмица-две минах през кварталния магазин за домашни любимци да купя нещо за котето и видях, че търсят продавачка. Дадох си сметка, че не бих имала проблем да продавам храна и аксесоари за домашни любимци, мисля, че ще го правя добре. Можеш да напълниш всяка работа със смисъл, ако я вършиш със сърце – както журналистиката.

времето не й стига за: уроци по турски. „Така се случи, че се наложи да работя дълги години с партии като ДПС и впоследствие ДОСТ. А за да работиш с тях, е добре да ги познаваш или поне да се опиташ. Респектира ме чувството им за мисия – турчинът с еднакъв ентусиазъм копае дупка и води международни преговори. Това е чуждо на нашия манталитет, ние все си мислим, че сме създадени за нещо по-велико. Покрай всичко това реших, че трябва да науча езика им. За жалост времето и силите не стигнаха да го доведа до приличен финал.“

има способността: като влезе в магазин, без да гледа цени, да се насочи към най-скъпото възможно нещо.