От половин година спортувам, защото напрежението започна да ми влияе. Минимум три пъти седмично ходя на фитнес и това ми се отрази много добре психически и визуално. Излъчвам друга, женска енергия. От март миналата година съм свалила 15 килограма. Спрях сладкото, после тестените храни с един преходен период, в който ядях пълнозърнести сухари. За сладкото не ми беше проблем, но за баниците и пиците... И сега като мина покрай някоя баничарница, ми се дояжда. Обаче имам воля. Сега съм на месо, зеленчуци, плодове и вечер гледам да не ям.
Най-добре си почивам, като ходя при баба ми, там има огромна градина с райграс, хамак, барбекю. Сядам и зяпам в една точка.

Ядосва се от: подценяващо отношение към жените. Спомня си как е била при кмета на Кърджали със свой колега. Кметът говорел само на колегата й, питал – вашата колежка дали е гладна, дали иска кафе. „Не можех да повярвам и му казвах – ама аз съм тук, но той продължаваше да не ме поглежда. Бях потресена.“

Луда е по: чорапогащници – фигурални, мрежести, на точки, на ромбоидчета, във всякакви цветове. Един от фаворитите й е черен, мрежест, на пеперуди, но за жалост се скъсал. Сърцето й – и то. Има ли в един магазин интересен чорапогащник, ще си го купи каквото и да струва. Не си ги позволява на работа, там е много важно как ще изглеждаш. При кардарашите например не можеш да отидеш с къса пола, веднага ще олекнеш, при тях бездруго жената е роб.

В последните години, за жалост, все по-често ми се налага да отразявам атентати – Брюксел, Ница, сега Манчестър. На атентат не може да отиде всеки, не че се чувствам комфортно, но не ме е страх. Много често обвиняват журналистите в липса на такт. Но на мен ми се е случвало обратното – да се откажа от интервю. В Горни Лом беше избухнал завод за боеприпаси, 15 жертви. Две момчета останаха сираци – и майка им, и баща им бяха загинали. Имах възможност да снимам по-малкото, то ми се довери, дойде при мен. Но не снимах. Не мисля, че зрителят е загубил, като не му показах едно страдащо дете.

В тази професия се плаща много солено. Имала съм случай човекът до мен да каже, че не издържа. С приятеля ми в момента нещата вървят добре. При единия от атентатите бяхме вкъщи и както гледахме филм, ми се обадиха от телевизията – тръгвай. Беше посред нощ, а той ми реагира с „каква интересна работа имаш!“. Погледнах го и казах – искам да видя още колко време ще смяташ така.

При командировките в чужбина почти не се спи, те са най-тежката част от работата ни, особено ако са свързани с терористични атаки. Работим по 18 часа, за всички предавания, всички емисии новини, лягаме си в 1-2 през нощта и ставаме в 4 за сутрешния блок. Много хора си мислят, че нашата работа свършва с включването за 30 секунди. Не се храниш, нищо не ти е нормално. В Македония покрай протестите и нахлуването в парламента не спахме 48 часа. Съживяваш се с кафета. Когато имаш възможност да се храниш, гледаш да ядеш много, защото не знаеш кога ще е следващият път. За човек като мен, който се опитва да спазва режим, това е голяма мъка. Но недоспиването е по-голямата мъка. Едно време ми беше по-лесно – в такива командировки ми ставаше лошо чак на третия ден, а в Манчестър ми прилоша още на първия. Рухваш в момента, в който имаш половин час почивка. За нас е важно да изглеждаме свежи пред камерата, колкото и да не сме спали. Не можеш да скриеш сенките, можеш само да ги замаскираш за включването, като сложиш под очите малко по-светъл грим.

Разпуска с: фитнес, кондиционни тренировки с тежести. Най-много я зареждат пътуванията, с приятелки по традиция през май си правят женски пътувания из Европа, за 5-6 дни, Италия, Барселона, Гърция.

Синьо-жълтият лак: не е най-телевизионният, но през лятото си позволява малки волности като компенсация, че не може да ходи на работа по къси панталонки. Все пак е парламентарен репортер, а в Парламента дори отворените обувки са нежелани.