Втора вечер сме заедно. Той има три основни достойнства по отношение на мен. Първо - не ме взима насериозно. Второ - кара ме да мисля обратното. Трето - не върти тъпи мъжки номера от типа: купон, говори с теб цяла вечер от самото начало и изведнъж, при първия танц, се обръща на 180 градуса и кани някоя друга (разбирате, тук става въпрос за джентълменство, не за желание). Което всъщност си е тъп женски номер, кой знае защо усвоен от мъжете.

Втора вечер сме заедно. Първата беше една такава объркана и изпиваща. Открих четвъртото му достойнство - не е това, за което си мислите. Просто е овладял до съвършенство целувката в ухото. Всъщност не е целувка, знаете, а нещо средно между всмукване и... какво ли обяснявам, сещате се. Не всеки го умее това. Някои само маркират, за да покажат, че знаят за съществуването на подобен трик, а този тип наистина го прави добре. По-добре от всичко останало, поне доколкото съм разбрала до момента. Значи до втората вечер.

Ние с него една година го чакахме този момент. Аз съм убедена - никога не съм обичала никого така. Толкова го обичам! Толкова, толкова, толкова! Една година подобно самонавиване наистина дава резултат, повярвайте.

И ето, сега сме заедно за втори път. Купих си убийствена лятна рокля на цветя, с гол гръб и сабо. Отивам на втора среща. Не, не отивам. Тичам. Пръстите на краката ми направо кървят, когато пристигам - от новото сабо. Хвърлям го някъде в ъгъла. Умирам!

Лежим, не говорим. Няколко месеца по-късно се оказа, че е трябвало. Той сваля презрамките на убийствената ми рокля и... изведнъж ми казва нещо, става и излиза от стаята. Ето, това е проблемът. Какво точно ми каза онази вечер. Прошепна го, сдъвка го, преглътна го, така и не го чух със сигурност (дори не разбрах защо точно излезе). В момента ми се стори, че ми каза "Обичам те". Не съм от тези, дето чакат признание в любов, пък може и да съм, знам ли. Така го чух тогава - "Обичам те". След малко той се върна и продължихме от там, докъдето бяхме стигнали. Аз гледам страшно много филми и този момент с "Обичам те" някак без да искам го вкарвам в сценария. Просто ми идва отвътре. Когато той се връща обаче, вече го чувствам съвсем различен. Нещо се бе променило само за десет секунди. В следващите десет секунди направо изтръпвам, защото докато ме съблича, в главата ми нахлува една ужасна мисъл - че той не ми е казал "Обичам те", а ми е казал "Събличай се". Сега ми е смешно, но тогава се почувствах някак умъртвена. Не мога да му кажа: "Чакай! Какво каза преди малко? "Обичам те" ли? А, добре, давай тогава". Тъпо е. Мога обаче просто да стана и да му кажа, че нещо изведнъж се е развалило. Не си виновен, просто съм напрегната. Стана ми тъжно. Отивам си. Не си виновен ти. И така. Тъкмо мисля как точно да го отблъсна и усещам устните му върху ухото си. Предавам се - нали ви казах колко хубаво го прави. Трикът проработи. Сексът е спасен. Проблемът обаче остава.