Петък, 13-и е. Михаела Филева се буди в голямото двойно легло и се протяга към нощното шкафче на гаджето си, откъдето звъни телефонът му. Изписаното на екрана не й харесва. Следват сцени на отмъщение, в които неверният мъж умира по различни мъчителни, но затова пък софистицирани начини (сценаристите на „От местопрестъплението“ да гледат внимателно!), а Михаела, естествено, изглежда убийствено. „Връзката ми с теб е по-тънка от конец“, пее тя в естетския клип на „Конец“ – най-новата й продукция за „Монте мюзик“. Песента е първата й творческа колаборация с Pavell.

Не познавам Михаела съвсем отблизо, макар че по време на снимките на морето за предишното ни интервю двете спахме в една стая и оттогава имам телефонния й номер (за което мнозина, особено малки пищящи момиченца, са ми завиждали, обаче – честен кръст, на никого не съм го дала), но знам някои неща. Първо, тренираният й в Природо-математическата гимназия във Велико Търново ум наистина може да измисли прецизен алгоритъм за произволна житейска ситуация, но, второ, той никога не би включвал нараняване на живо същество, било то мъж, куче, змия или папагалче. Михаела е войник на доброто, вижте само усмивката й, която спокойно може да се разхожда и сама по улиците, толкова е голяма и завършена. Заради имиджа си на положителен млад и успял човек тя беше избрана за българското лице в телевизионния клип на смартфона Huawei P10. За Полша например изборът е звездата на „Байерн Мюнхен“ Роберт Левандовски. За да се снима за клипа, Михаела летя до Лондон.

Преди това летя и до Париж, но по доста по-лични причини – с Pavell, приятеля му Венци Венц и неговата приятелка Пепи Ялъмова, като резултатът беше клипът „Любов“, в който има много емоции, много Дисниленд и малко парижки дъжд. Но ако питате Михаела кой е нейният град мечта, ще ви отговори – Барселона, може би защото е най-близък до нейната непрестореност, енергия и пъстрота. Ако можеше да се направи селфи на душата й – това щеше да е.

Флагманът Huawei P10 е най-новото попълнение в антуража на Михаела и като съвременно момиче тя е силно привлечена от качествата на телефона. Делови разговори по време на пътувания от точка А до точка Б за концерти, мили разговори с Албена (Михаела нарича майка си по име), приятелски разговори с „некръвната сестра“ – момичето, което споделя детството й и всички момичешки тайни, любовни разговори... Музика, селфита – какво иначе ще гледат феновете!, кога е следващото участие, ей, хайде едно бързо червило (смартфонът като огледало) и всички мобилни приложения, без които вече изглежда никой не може.

Михаела има една тайна стая в душата си, в която не допуска натрапници. Ако я попитате за любовта й, ще ви отговори – нека говорим за изкуството ми. Ако настоявате, от нея повява лек хлад и някак започвате да усещате ръста й – 1,76. При предишното ни интервю тя беше казала, че е научена от майка си, която я отглежда сама, да бъде силна, много силна и самостоятелна. А сега се учи да търси сила и от другите, да звънне и да каже – имам нужда от помощта ти. Защото иначе си ставаш самодостатъчен, а оттам самотата е в опасна близост. Но днес, вчера, утре изглежда, че около Михаела е пълно – с музика, с колегите от семейството на „Монте мюзик“, с приятели, които й подаряват любимите й чаши, с едно куче, с телефонни срещи и с любов.

СЕРВИС - РЕТУР

Последния път, когато ми сервираха закуска в леглото, беше... тази сутрин. Станах и си помислих... „Оооо, колко мило!“

Денят ми днес... Днес беше страхотен слънчев ден, започна с усмивка, с приятна изненада, свърших доста неща, някои от които важни крачки по пътя към големи цели. С други думи – един съвсем нелош ден.

Бих скъсала конеца, който ме свързва с... хора, които не са ми съмишленици.

Заспивам бързо, защото... обикновено съм зверски изморена.

Последният риск, който поех... Основните рискове, които поемам, са обвързани с професията ми. Риск беше пускането на песента „Любов“ с видео, което не е заснето професионално. Ние сами си заснехме и монтирахме всичко, но искахме да бъде искрено, без претенция, каквито са думите в песента. Беше риск, но определено си струваше, щастлива съм да виждам колко добре се приема искрената, неподправената емоция.