В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.
Лилия Илиева и "Нейните 7"
1 Любимата ми гледка? От прозореца на самолет. Светът прилича на кутия с играчки. Мога да протегна ръка и да поиграя, с която си искам, колкото поискам. Обожавам момента на излитането, когато се отлепяме от земята, изрязвам с ножица реалността и се загубвам между облаците, като в красива картичка. Не обичам да говоря с никого. Всички наоколо са ми излишни освен моите мисли, които надничат от време на време и ме понасят във филм, режисиран от тях самите. Или заспивам дълбоко и безгрижно, защото така или иначе – във въздуха какво бих могла да направя за земните неща.
2 Брокант във Франция наричат пазар на използвани стоки. Хората ги изнасят пред дома си в определен ден, слагат им цени и ако някой ги хареса – освободили са се от нещо ненужно. В сайта vide-greniers.org например можете да видите къде в момента в страната има такъв пазар. Наричат го още и „да си изпразниш мазето“.
И аз направих брокант. Подредих ненужни спомени, минали случки, които настояват, че всичко винаги става по един и същи начин, разни обиди, разочарования, болки, които бяха натиснали емоциите ми на пауза и смучеха силите ми като течност, която изтича в канал. Разкарах желанията, които се разпореждат със свободата ми да живея живота такъв, какъвто е и настояваха да се сбъднат на всяка цена. Изнесох и чуждите очаквания, намеси, безсмислени коментари, изисквания и въпроси, вън от моето лично пространство. Изчистени са. Продадени. Освободени. Поемам въздух.
3 Миналия уикенд се обадих на Дани, приятел, когото много обичам да виждам. Сладкодумен, умен, сензитивен, естет, добър разказвач. Внимателен, човекът уют. Пътувахме заедно, обядвахме на едно приятно място близо до Карлово и той ми подари книгата: „Икигай. Тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“ (ИК „Гнездото“). Икигай е причината да ставаш от леглото всяка сутрин, радостта да си винаги зает, страстта, която ти носи удовлетворение и радост, която те кара да забравиш за времето и придава смисъл и пълнота на всеки твой ден. Но в същото време е от полза за другите, за света около теб.
За да разберат това понятие, авторите на книгата Франсеск Миралес и Ектор Гарсия пътуват до едно от местата с най-много столетници в света - островите Окинава. Част от нещата, които забелязват, са, че местните принадлежат към общности, в които се чувстват обичани, като в семейство, празнуват много, дори по дребни поводи, пеят, танцуват, слушат музика, имат важна мисия в живота, дори не само една и правят всичко със страст, колкото и маловажно да изглежда то, винаги са заети, със различни задачи. На Окинава всеки японец живее в сътветствие със своя икигай... и рибарят, който всяка сутрин излиза с лодката си в морето, и калиграфът, застанал пред своето платно, и готвачът, който в продължение на половин век не спира с любов да приготвя суши за своите клиенти.
4 Наричам го „мързел тайм“ - времето преди да заспя вечер, или когато съм на почивка, или в неделните следобеди като днешния. За него имам приготвена кутия флумастри и книга за оцветяване - „Омагьосаната гора“ на Джоана Басфорд (ИК „Софтпрес“). Купих си я преди три години и оттогава пълня свободното си време с цветове и картини.
5 Последното ми откритие е нов вид маникюр, революционен по отношение на гел лака. Технологията е белгийска, на марката ProNails и е терапия за нокти. След като бъдат оформени, върху тях се слага серум. Той изглажда нокътната плочка, подхранва, възстановява ноктите и стимулира растежа им. След това ви поставят стикер - изглежда като фин прозрачен лист, с който ноктите изглеждат още по-лъскави и гладки. И върху него нанасят лака, като пекат на LED светлина всеки нокът поотделно. Да, необходимо повече време, но резултатът е фантастичен. Цветовете са много красиви и най-различни. Има триизмерни холограмни блестящи ефекти, брокати с ефект дъга, холограмен „стъклен“ ефект, печати за нокти с интересни принтове, поп арт конфети за нокти, преливащи цветове в стил омбре.
Маникюрът ми е вече на 13 дни и изглежда перфектно, като междувременно съм го подложила на всички изпитания, които всяка жена предлага на маникюра си вкъщи.
6 Моноспектакълът на Виктор Калев - "Грамофонът"!!! Аз го гледах в Дома на културата "Борис Христов" в Пловдив. Залата беше препълнена. Може да бъде гледан и в София, Варна, Бургас. Виктор обикаля цялата страна, даже миналата година го е изнасял на открито в летни театри под открито небе. Препоръчвам го от сърце. Като хапче за смях и положителна енергия. Като магическа пръчица, която отваря сърцата на всички и ги пълни с любов. Един изключително искрен, емоционален, зареждащ, вдъхновен концерт-спектакъл. По текст на Ваня Щерева и истории от биографията на Виктор. Когато свърши, толкова много си се смял и си пял, че се чувстваш пълен.
7 Навън вали в момента и си спомням неделните следобеди, когато бях тийнейджърка. С майка ми ходехме на кино в "Одеон". Тогава се казваше "Дружба". Беше дървено, с плюшени седалки и пиано пред екрана. Гледахме стари филми - "Котка върху горещ ламаринен покрив", "Трамвай Желание", "Дванадесет разгневени мъже", "Пощальонът звъни два пъти". Прекрасни драматични истории. Тогава в салона не се ядяха пуканки, не се пиеше кола, екранът не беше толкова голям, звукът - толкова кристален и мощен. Но беше уютно, историите - човечни, героите - интересни, диалозите - добри. Вълнуващо беше заради сблъсъка на силни характери. Великолепно кино, уютни спомени.
