Прочетох някъде, че като ученик сте бил много щур, господин Мейсън. А сега? Укротихте ли се вече?
Чувствам се точно така, както се чувствах на 11 години и изобщо не вярвам, че майка ми би ме описала като много щуро дете.

Извинете, но изглеждате малко уморен.
Не, не съм уморен. По-скоро в момента съм много, много гладен.

Откъде е тази ваша страст към колите? Знам, че колекционирате коли.
За тази ми страст е виновен изцяло баща ми. Той правеше филми за автомобилни състезания и сам също се състезаваше. Аз ходех с него, за да гледам състезанията. Така започна всичко. Сега притежавам около 40 коли, имам модели от целия 20-и век - Ферари, Бугати, Мазерати.

А обичате ли високите скорости?
Не. Нито когато шофирам, нито в живота. Всъщност очарованието на автомобилното състезание няма нищо общо със скоростта. Лично аз съм запленен от технологията, от това да настроя двигателя, да поправя нещо. Това е, което ми харесва много повече.

"Пинк Флойд" са създадени в средата на 60-те, времето на "Големия отказ", както наричат този период. От какво се отказахте вие лично, за да правите вашата музика?
Определено съм съгласен, че 60-те бяха години на отказ от общоприетите ценности. Защото всички от нашето поколение се опитвахме да преодолеем бариерите или да откажем да приемем, че изобщо съществуват някакви бариери. Ето, ние в "Пинк Флойд", със сигурност отказвахме да приемем, че всяко парче трябва да е дълго две минути и половина. Така че да обобщя отговора си - отказахме да приемем правилата.

"Пинк Флойд" са автори на саундтрака към един култов филм - "Забриски пойнт" на Микеланджело Антониони. В края на филма всичко се взривява. Има ли нещо в света днес, което бихте искали да взривите?
Не си падам много по взривяването. Повечето неща се строят и създават много трудно. Не ми харесва, когато каквото и да било се разрушава с лека ръка.

А в преносен смисъл?

Стената. Стените. Онова, което ни разделя.

 

Не, не ме подкрепиха, но не се и противопоставиха. Аз учих архитектура в университета и когато започнах да се занимавам с музика, обявих, че прекъсвам следването си за една година, за да посвиря малко и после веднага се връщам. Виждате ли как постъпвам аз? Ето, това е още едно доказателство, че не съм кой знае какъв бунтар. Предпочитам да си замитам следите, а не да взривявам обстановката.

Защо точно вие решихте да напишете историята на "Пинк Флойд"?
Първо, защото бях част от "Пинк Флойд" през всичките години, винаги. Второ, защото съм човекът, който пази всички снимки, фланелки и всякакви артефакти от старите времена. И трето, защото открих удоволствието да пишеш текст, проза. Справям се доста по-добре, отколкото с текстовете за песни.

От двата си брака имате две дъщери и двама сина. С какво се занимават децата ви?
Най-голямата ми дъщеря работи в музикална телевизия, а е учила в танцово училище. По-малката в момента е най-ентусиазираният автомобилен състезател в семейството. А момчетата свирят на китара, но всъщност по-сериозно се занимават с футбол - и двамата играят за английски отбори.

Вярно ли е, че вие, четиримата от "Пинк Флойд", сте искали да летите до Луната?
Носи се такава легенда. Не, абсолютно не е вярно. Истината е, че когато бяхме в Русия, Дейвид отиде да види излитането на "Съюз 7", обаче и през ум не ни е минавало да питаме има ли останали билети.

 

Малко е вероятно, но не е невъзможно. В момента нямаме представа.

Кое е най-важното, което се опитахте да кажете с вашата книга?
Тя няма конкретно послание. От една страна, представлява вид честване, а от друга, е просто един ескиз. Исках да събера за групата цялата информация, която притежавам. А от трета - да разсея някои митове и легенди.

 

Не особено. Определено изразяват несъгласие с някои от моите заключения или с някои от историите, които разказвам. Но аз още в самото заглавие казвам, че това е моята версия за събитията.

Можете ли да опишете с три думи явлението "Пинк Флойд"?
Да помисля... Интересни, задълбочени и късметлии.

 

Думите ще са малко повече, да кажем пет. Ироничен, резервиран, небрежен, разсеян, мотивиран.