Виторио Григоло пее от четиригодишен, избран е за солист на хора на Сикстинската капела. На 18 е артист на Vienna Opera Company. На 23 години – най-младият мъж с изпълнение в миланската Ла Скала. Не е типичният предсказуем оперен певец. Известно време се състезава с болиди на Формула 1, докато не преживява катастрофа. Диригентът на папския хор обаче сравнява гласа му с ферари, но без шофьор зад волана, каквото и да означава това. А Григоло  заменя ферарито с порше, което сам си е сглобил. 

Първият концерт у нас на световната звезда на оперната сцена Виторио Григоло предстои на 28 август пред катедралата „Александър Невски“ в рамките на организираната от продуцентската компания на Соня Йончева „Гала в София“. Билети може да закупите тук.

Скъпи Виторио, благословия ли беше да започнете кариерата си, пеейки в Сикстинската капела? Помните ли кога пяхте там за първи път?

Мисля, че винаги е благословия да имаш възможност да се озовеш на толкова специално и вдъхновяващо място като училището към хора на Сикстинската капела. Спомените ми оттогава са много ярки и ги пазя дълбоко в сърцето ми. Първият ми ден беше след прослушването. Поканиха ме да пея отново пред главния маестро. Толкова се вълнувах! Бях безкрайно щастлив! Нямах търпение да започна това ново приключение. Не беше лесно. Григорианското пеене е съвсем различна музика и изискваше много жертви, особено за дете на моята възраст. Но го правех с любов. И отново бих, ако се наложи!

Какво обичате да си спомняте за изявата ви с Лучано Павароти? 
Получих привилегията да пея с великия Лучано през 1990 г. Много специален момент! Бях дете (тогава Виторио е на 13 години – бел. а.). Ролята ми в „Тоска“ беше и все още е една от любимите ми. Лучано винаги ме чакаше в края на моята малка ария на пастирчето (il pastorello) – насърчаваше ме, прегръщаше ме и ми даваше съвети, с които да положа основите на бъдещата ми кариера. Той вярваше, че един ден ще стана певец. Вярвах го и аз. И по-нататък продължи да се интересува от мен – питаше как върви обучението ми, следеше техниката ми на пеене. Бях щастлив, че можах да пея за него през 2007 г. в нова роля от „Бохеми“. Невероятно преживяване – даде ми всичките си съвети за тази роля. По-късно я изпълних във Вашингтон с голям успех.

Имали сте възможност да работите и с легендарния Франко Дзефирели. На какво ви научи той?

Франко беше невероятен – и толкова ме обичаше. Всяка сутрин, когато се будя, поглеждам към иконата на Исус, която ми подари след премиерата на „Травиата“ в Рим. Казваше ми, че никога няма да ме изостави, че ще бъде до мен и ще ме закриля. Бях с него в последния ден от живота му – държах ръката му, докато гледахме филма му за Исус. Франко харесваше излъчването ми, отношението ми към живота и невероятната ми енергия. Искаше от мен винаги да давам всичко от себе си, а той да може да вае и да махне излишното. Звучи поетично, все едно говоря за Микеланджело, но в операта. Липсва ми всеки ден! Беше невероятен гений. Винаги ще живее в сърцето ми. Имахме много общи моменти – и на сцена, и извън нея. Беше истински подарък за мен. Благодарен съм, че го имах в живота си.

Операта изисква дисциплина, емоция и вокално майсторство. Как се подготвяте психически и физически за представление?

Днес нещата са различни. Имам вътрешно усещане за времето. Не спазвам конкретни ритуали. Отнасям се към себе си като към спортист – старая се да съм фокусиран, психически стабилен и физически здрав чрез правилно хранене и упражнения преди спектакъл. Останалото оставям да се разгърне по време на самото представление. Ако ми предстои много пеене, не загрявам предварително. Тъй като постоянно пътувам, най-доброто лекарство са добрата почивка и сънят.

Италианската опера е дълбоко свързана с корените ви. Как това оформи артистичната ви идентичност?

Италия е в кръвта ми и не може да бъде отделена от емоциите ми. Но като артист гледам на света с широко отворени очи – на 360°. Това наричам осъзнатост – един от най-важните добродетели, за да бъдеш конкурентен, фокусиран и актуален. Наследството ми идва от красотата на традицията – започнах с Росини и Доницети, после Верди, Пучини и много други.

Известно е, че присъствието ви на сцена е много мощно. Харизмата ви естествена ли е, или я развихте с времето?

Харизмата е онази специална съставка, която прави магията на сцената и е повече от умението да управляваш присъствието си. Лучано ми каза, че я имам и я нося в себе си, и че би могъл да ме научи как да я развия. Благодарен съм за таланта ми и че мога да го споделям с хората вече почти 30 години.

Наричат ви „италиански тенор с енергия на рок звезда“. Приемате ли това определение, или ви липсва нещо в него?

Аз съм тенор, но мога да пея рок, джаз, блус, дори суинг… Обожавам различните жанрове и енергията, която носят. Вдъхновяват ме. Нищо друго не ми липсва освен време.

Коя е любимата ви скорост и кое е любимото ви превозно средство?

Любимото ми превозно средство е миникупърът от 1986 г., който наскоро ремонтирах. Той беше специален подарък за 18-ия ми рожден ден. Много обичах и мотора ми Yamaha R1 от 2001 година, в който нямаше електроника или нещо, което да улеснява управлението му. С него получавах суровото усещане за пътя. И, разбира се, не мога да не спомена моето обично ферари – винаги черно. Не мога без него. Сам сглобих едно ферари 458 Italia, което е уникат. И всички се обръщат след мен, когато изляза с него на „разходка“.

Запален сте по модата и дизайна. Бихте ли създали своя линия един ден?

Аз съм визионер и обичам да творя и да изразявам чувствата си, без значение с какви материали, в какво пространство или време. От малък обичам модата – имах шанса да работя в индустрията чрез семейни приятели, а по-късно срещнах великия Оскар де ла Рента, с когото направих колекция. Имах възможност да работя и с Кристиан Лубутен и Азедин Алая. Невероятни гении, на които съм безкрайно благодарен.
Разбира се, бих искал да имам собствена марка и да проектирам за други. Засега творя и произвеждам за себе си.

Каква музика слушате, когато не репетирате или не сте на сцена? 

Харесвам всякаква. Трябва да отворим ушите и сърцата си за всичко около нас. Не обичам да категоризирам – различните жанрове на музиката не трябва да се противопоставят. Обичам всички!

Преживели сте и най-хубавото, свързано със славата, но сте минали и през нейните уроци. Какво ви помага да сте здраво стъпили на земята?

Убежденията ми, семейството ми, хората, които бяха до мен от самото начало на това невероятно пътуване. Все още са с мен – макар и по-възрастни, а времето си казва думата. Научих, че ако си смирен, винаги имаш сила, която да те движи напред. Ако си надменен – пак ще я имаш, но няма да можеш да летиш. Вярвам в таланта да бъдеш благодарен. И аз съм – на всички, които ми помогнаха по този дълъг, труден път, пълен с предизвикателства. Благодарен съм на тези, които останаха до мен, дори в трудните моменти. Защото именно тогава настъпва „голямото пресяване“. Да го наречем естествен подбор.

Как виждате бъдещето на фона на днешния дигитален и забързан свят? Каква роля бихте искали да играете в тази трансформация?

Не вярвам, че светът се променя само защото е бърз. Винаги ще имаме нужда от нещо, на което да държим, за да се учим от миналото. Аз вярвам, че днешните ни действия не само променят бъдещето – но и миналото. Времето не е линейно – то е многопластов инструмент, който ни позволява да се променяме.

Какво ви вдъхнови да кажете „да“ на Соня Йончева и да пеете в България?

Мисля, че единственото, което ме вдъхнови, беше самата Соня – тя е великолепен артист!

Повече информация за Италианската вечер със Соня Йончева и Виторио Григоло на 28 август 2025 може да намерите на https://epaygo.bg/3764743724.