Третият тип заведения, много популярен сред младите, са така наречените Hot Pot вериги. Можете да ги откриете в търговски или офис сгради. В масата има вграден метален казан, нещо като квадратна тенджера. Тя е разделена на две части – със сладък бульон и с много лют. В този казан само се долива горещ бульон от чайниците на сервитьорите. Всичко, което си поръчаш за ядене, се носи сурово и сам го пускаш в тенджерата. Вариш, бъркаш с черпак или направо с пръчките, вадиш и ядеш. За добро или лошо, зависи от чувството ви за хумор и от степента на гнусливост, в това хранене има и елемент на изненада, защото може да извадиш нещо, което не си пускал, а е останало от хората преди теб. Пускаш си сурово месо, нарязано до прозрачност, миди, чисто месо от скариди, гъби, тофу, дори пресни зелени салатки. Сервитьори въртят пред гостите прясно омесени нудъли и после ги пускат и тях в казана. Забравете за хляба. Най-много да имате късмет с традиционно варено подобие, като мъничка и тънка палачинка, в която увиваш месо или зеленчуци. Ето затова няма дебели в Китай.
Повечето сервитьори не говорят английски, най-много по един човек от персонала да може да ви обслужи на език, различен от местния.

Хората Първото, което искам да ви кажа, е, че китайците, дори да са били ниски, вече не са. Освен това са слаби и елегантни. Има около 20 различни етноса. Китайците с монголско потекло са с по-тъмен цвят на кожата, по-кръглолики, с леко хлътнали очи, по-ниски и честно казано, грозновати. Особено сравнени с иначе високите, стройни и елегантни етнически китайки и китайци. Жените, облечени в поли или рокли, задължително са с плътни черни чорапогащи, така че да не прозира никаква кожа. Взискателни са към дрехите си. Ризите им почти винаги са от коприна. В Пекин се предлага посещение на заводи за коприна, като от магазините в тях можеш да си купиш дрехи, шалове и дори спално бельо, в това число и възглавници, пълни с копринени нишки.

Шанхай Първи по население град в Китай. 24 милиона жители. Старият му град е наричан в миналото Азиатския Париж. Сградите, в които сега се помещават основно централите на световни банки, са с европейска архитектура от началото на XX век. Постройките са доста масивни и високи, но погледнати на фона на новия Шанхай изглеждат малки и архаични. Новите шанхайски небостъргачи са амбициозни творения, борещи се за първите места в класациите на най-високите сгради. Три от тях се намират една до друга, като най-новата, открита през 2016 г., е третата по височина в света. Това е Шанхай Тауър със своите 632 м, 120 етажа и обсерватория на върха. 

До Шанхай Тауър са други две световноизвестни сгради. Шанхайският световен финансов център е висок 492 м и е популярен с прозвището „Отварачката“ заради формата си. Третата сграда в Перлата на Ориента е небостъргачът Джинмао (470 м). В ситито на Шанхай, близо до голямата река и корабите, мащабите са огромни – булевардите, жилищните комплекси и колите носят усещането за пари, за бизнес, за капитализъм, за напредък. Няма блъсканица, няма бедни. Между другото, работната седмица в Китай е шестдневна. Почива се само в неделя.

China Town Старият Китай с малките улички и магазинчета живее в China Town. Ако искаш да разгледаш типичните пагоди, това e мястото. Малко е смешно да има „китайски квартал“ в Китай, но тук е основният туристически пазар с множество магазини за изящен порцелан, много чай, копринени пискюли с драконови глави, бижута от рисувана керамика, кожени изделия, натурална бяла козметика, по която китайките са луди и покрай тях полудяват и туристите.

Паркът на любовта Въпреки романтичното име на този парк това е най-странното и тъжно място в града. Тук се събират отчаяните родители на все още несемейните 25-30-годишни техни деца, които носят на лист презентации на своите дъщери или синове в опит да им намерят подходящи съпрузи. Тези родители са от поколенията, на които е било разрешено да имат само по едно дете. Това дете е всичко за тях и колкото и образовано или с добра професия да е, ако е само, родителите губят смисъла на живота си. Мъжете в Китай са повече от жените, които са в позиция много взискателно да подбират. Докато търсят мъж с пари, апартамент или правят кариера, хоп, станали на по 30 години, несемейни. И тук родителите се намесват. Те идват в този парк без одобрението на своите деца. За да не бъдат сватосани по обява, децата прибягват до хитрости. Появяват се на семейни празници с придружител, който играе роля на техен партньор. Ако не намерят такъв сред приятелите си, прибягват до платена услуга. Нещо като показно гадже за пред родителите. За да спрат мама и татко да ходят в парка.

Бар „Руж“ Най-известният бар в Шанхай е бар „Руж“. Намира се на покрива на търговски център в „европейската част“ на града с танцьорки на пилон – европейки и азиатки. Претъпкано с туристи, студенти, командировани по бизнес, местни – все хора, дошли да се забавляват, търсейки бързи запознанства и тръгвайки си с нов партньор. Музиката е модерна диджей селекция. Навсякъде се пуши. С китайците комуникацията остава трудна. Те не говорят английски. А дори да знаят някоя дума, трудно ще я разбереш заради произношението. Усмихваш се, казваш наздраве и каквото продължение избереш, това е. Тук Шанхай напомня за едно от прозвищата си – Град на греха.
На излизане от бар „Руж“ стройна опашка чака такси. Разпоредител настанява хората по колите. Това обаче не гарантира, че ще имате късмет с цената. Напълно възможно е за един и същи маршрут да има тройна разлика в сметката. Затова е добре предварително да се посъветвате с местен каква е очакваната сума според разстоянието.

Ако тръгвате за Китай, непременно трябва да знаете, че поради държавната политика там са забранени най-използваните от нас браузъри, сайтове и социални мрежи. Няма да имате достъп до никаква google услуга, в това число и google play. Затова най-добре оттук да изтеглите желаните от вас приложения. Също така не може да заредите youtube, facebook, instagram, twitter, сайта на The New York Times и Bloomberg.

Един от честите въпроси и коментари за Пекин и Шанхай е този за постоянния, гъст и лютив смог. Дали зависи от сезона или от късмета, не знам. Факт е, че за една седмица в най-големите градове на Китай аз бях късметлийка да се радвам на ярко слънце и синьо небе, да видя отблизо и отдалеч красотата на улиците, хората, сградите и да заобичам тази страна толкова, че да ми липсва и да искам да се върна.