На години, в които повечето жени кротко се оттеглят в пенсия и усвояват тайните на плетивото, тя има моден блог, 130 000 последователи в инстаграм, била е корица на списание Gray, работи в колаборация с модния бранд Uniqlo и е в центъра на много фешън събития за блогъри. Докато в очите на света е модна икона, Лин Слейтър твърди, че води съвсем обикновен живот като професор по неврология, бивш директор на проекта „Сексуално малтретирани деца“ към асоциацията „Адвокати за децата“, основател на първия Център за правна защита на деца и преподавател в колеж по социални дейности.

Но това, което я прави известна в цял свят, е блогът й Accidental Fashion Icon, който Слейтър започва, когато е на 60. Сега е на 63, има безупречен стил – понякога на екстравагантна лейди с ослепително бяла риза от органза и тясна черна пола, понякога – на тийнейджърка с тесни джинси, кубинки и кожено яке. Но за разлика от други известни модни икони на нейната възраст и дори доста по-възрастни от нея, като Айрис Апфел например, тя има вкус към минимализма, черно-белите комбинации и не прекалява с бижутата и аксесоарите. Лин не играе с цветовете, а с формите – каквото и да облече, винаги има безупречен силует. Има смелост и свобода да носи косата си много къса, асиметрична, с обръсната половина на главата. Има фино чувство за хумор и безкрайно обича живота.

Стилът й може да бъде описан с пет думи: ърбън, интелектуален, монохромен, артистичен, авангарден. Миксира дрехи от японски дизайнери, винтидж магазини и улични пазари. Тя може да е „случайна“ модна икона, но никога през 40-годишната си научна кариера не се е обличала случайно и без да вложи креативност и фантазия. „Модата беше моята противотежест на скучното ежедневие“, казва Лин, която е обсебена от модата от дете и въпреки че е избрала друго поприще, е посещавала лекции в Института по мода и в две от най-добрите американски училища по мода.

Слейтър живее в Ню Йорк и често в почивните дни може да бъде видяна в Сентръл Парк с дъщеря си и внучката си или в някоя от новите галерии за изкуство и музеи. Не обича да позира и се крие зад големи черни очила, освен когато я снима нейният партньор, фотографът Калвин Лом. Тогава снимането се превръща в забавление, прекъсвано от обяд на открито и разходка из горещите модни точки в Ню Йорк.