Ти ходил ли си в Куба?

За Куба има много клишета и няма лошо някой да ходи там заради тях. Но Куба е невероятно място извън клишетата. Тя е много повече от революцията. Тя е по-стара от Кастро и ще надживее Кастро. Беше ми много интересно да ходя по масонски места, по масонски храмове. В бастиона на комунизма в тази част на света масонството не е умирало, дори за Кастро се предполага, че е бил масон, то не е като нашето, с някакви хора, бивши партийни секретари или треторазрядни партийни функционери, които сега се намятат със смешни плащове и претендират, че правят нещо тайно. Много интересна част от Куба е сантерията, този синкретизъм между вярванията и магическите практики на племето йоруба и католическата религия. Малко хора ходят за това. Но мястото, което ми напомня за „добрата стара Куба“, е остров Доминика в Карибския район. Много хора я бъркат с Доминиканската република и ходят там, никой не ходи в Доминика, не знаят, че има такава държава.

На теб правили ли са ти магия?

Проблемът с магиите е, че те хващат, ако вярваш в тях, аз не вярвам, въпреки че съм ходил на вуду пазари в Африка. Има една история... Моя приятелка много се страхува от магии, както мнозина у нас – половината ни елит ходи с червен конец на ръката, Бойко Борисов също, ходят по Родопите на ходжи... Отивам в командировка в Букурещ, партриаршеският храм там се казва „Свети Димитър Бесарабски“, свети Димитър е пазителят на Букурещ, неговите мощи са мироносни и в катедралния храм има място, където можеш да си натопиш памуче за здраве във въпросното миро. Взимам такова памуче за моята приятелка да й носи здраве, връщам се вкъщи, но тя е в командировка. На една от стените имахме християнски кръстове, които бях донесъл от Етиопия, много красиви. Чудя се къде да сложа памучето и го бутвам зад един от кръстовете, а после съм го забравил.

Памуче, натопено в мощи – звучи секси...

И пак съм заминал за някъде. Приятелката ми междувременно се връща и като всяка жена с един поглед установява какво в къщата е размествано. Забелязва странното памуче зад единия от кръстовете. И решава, че някой от хилядите хора, които са влизали вкъщи, й е направил магия. Обажда се на всичките си приятелки и на майка си, събират консилиум как да противодействат на тази магия, съветват се и с някаква жена ходжа в Родопите. И после разбирам, че горките мощи на свети Димитър са изгорени по най-варварски начин, хвърлени в тоалетната и два пъти отгоре им е пусната водата.

Аз затова повече свети Георги празнувам. С неговото име е свързана една много лична история, която ми се случи в Етиопия. Около 30-ата ми годишнина усетих нещо като мидъл ейдж крайзис. След като бях отметнал две войни – тази в Афганистан и тази в Ирак с много наситени събития, изведнъж настъпи спокоен момент, в който не спасявах света или както там си въобразявах, седях си вкъщи, мислех си колко е тъп животът в София и гледах „Нешънъл Джиографик“. И тогава видях невероятни кадри от върха на една планина в Етиопия с 13 вкопани църкви и си казах – трябва веднага да отида там. Мястото се казваше Лалибела. След една седмица бях с раница в Етиопия. Стигнах до Лалибела с магарета. През 2003 година там нямаше хотели, сега сигурно има и петзвезден хотел. Вървя към църквата „Св. Георги“, която е с формата на кръст, вкопана в плато. Пред нея седи един дядка, монах, урсуз и ми препречва пътя с гьостерица, пъди ме. А аз съм дошъл от майна си райна, сума ти пари съм дал... Решавам да го заобиколя, той – фрас с пръчката по главата и започна да ме налага. Преби ме от бой. Аз викам и крещя, насъбраха се хора, които видимо го окуражаваха да ме бие. Казвам им – не съм турист, пилигрим съм, от България, ние също сме православни християни. Как се казваш – Георги. На амхарик, етиопския език, се произнася по същия начин, но там никой не кръщава децата си така, има един Георги и той е светецът. И като разбраха, че съм Георги и от друга православна страна, казаха – ела. Заведоха ме при едно църцорещо изворче и ми казаха – съблечи се, влез вътре, измий се и после ще те заведем в църквата. И аз си мисля – сигурно искат да ми откраднат дрехите, но добре, ще го играя този театър. Влизам вътре по гащи, водата църцори, мия се. Аз тогава имах по-дълга коса, която се къдреше. Излизам по мокри руси къдрици и точно в този момент един гълъб ми минава над главата. И гледам, хората наоколо започват да падат на колене, да се молят и да се кръстят. Донесоха ми едни икони, искаха да си сложа ръката върху тях, очевидно да ги благословя. Някой току притича, взима ми ръката, сложи си я на главата. Много е хубаво да се чувстваш велик, обаче после идва самобичуването. Много се измъчвах, че съм се представил за такъв, какъвто не съм. Но пък се почувствах нов човек, това беше повратен момент в живота ми.

А има ли място, където не си бил, но искаш да отидеш?

Островите Кабо Верде. Няма особена архитектура или културни артефакти там, или голяма екзотика, не са недостъпни или далечни. Това са парчета земя, запокитени в Атлантика близо до африканския бряг, но ги свързвам с музиката на Сезария Евора, която ми е любима от много години. Оставил съм си го като спасителен вариант за момент, в който ще съм много нещастен, за да ме вдигне.

Ако си бил на 5 места, може би можеш да направиш класиране, но когато си бил на 150...

В толкова държави ли си бил?

Така казва един приятел, който има екселска таблица за пътуванията ми по света и ми ги брои. Иначе последното нещо, което ще направя, е да си броя страните. Това е привилегия на възрастния самотен човек, който е останал вкъщи, няма толкова забавления и почва да брои колко жени е имал, на колко места е бил, какви неща е опитвал.

Добре, кажи тогава кои са най-странните неща, които си ял?

Едно от малкото места, където храната не ми е харесвала, е Буркина Фасо. Там си поръчах нещо, за което ми казаха – по-добре не, но аз – как не, дайте насам. И това наистина беше не. Носят ти вместо хляб пелте от сорго, направено на пара. Но най-гадното беше сосът към пелтето с най-големия ми ужас в него – спанакът. Разбира се, имаше изсушени гъсеници, рибки, но нищо не можеше да се сравни със спанака.