Всички мъже се изживяват така, дори тези в редакцията ни.
Това е факт. Разликата е, че западната жена не би се посвенила да направи забележка на мъжа си или да му даде акъл публично, на маса с приятели. Нещо, което мюсюлманската жена посмъртно няма да направи. Вкъщи е друго... В метрото в Техеран има „смесени“ вагони и вагони само за жени. Ние нямаше как да се качим във вагоните за жени, но сами жени могат да се качат в общите вагони. А за фереджетата аз имам собствена теория. Представи си да имаш шапка невидимка, ти можеш да гледаш всички мъже, които си харесаш, а те не могат да те видят. Ти можеш да флиртуваш с тях с очи, защото в тези страни жените са го развили това до изкуство... Не са прави западните феминистки организации да окайват жените, които са забулени изцяло, защото ако си свикнала с това, ако баба ти и прабаба ти, и прапрапрабаба ти са ходели забулени, ти го възприемаш като част от твоята идентичност и да ти го махнат е шок. Спецификата на мястото, културният момент, семейните традиции са много важни.
През 2006 г. за първи път отивам в Саудитска Арабия с държавна делегация за подписване на важно споразумение. Не сме взели журналистки, защото там наистина трябваше да ходят омотани в черно, а за западна жена да й наложиш такова нещо е погром, смърт. Че даже в самолета имаше стюарт вместо стюардеса. В самолета четем справки – колко наказания за прелюбодейство има от началото на годината в Саудитска Арабия, колко убити с камъни, обесени, обезглавени и ни предупреждават – никакво заглеждане по жени. И като си прочел, че от началото на годината са екзекутирали 180 човека, се отнасяш сериозно към разпоредбите. Стигаме в Рияд, вечерта имаме културна програма, което включва малко ходене по една главна улица в стария център. Време е за вечерна молитва и мъжете са в джамиите. Вървим ние с оператора от БНТ и Виктор Николаев, който тогава беше в БНТ, като борсуци, забили сме носовете в земята, не дай боже да видим жена. Минават покрай нас две забулени прекрасни момичета и ни казват хелоу, заговарят ни на английски, ние – не, дума не обелихме. Те повървяха бая след нас и се опитваха да влязат в контакт, но ние ги игнорирахме толкова жестоко, че до ден-днешен не мога да си го простя. И на още едно място е страшно за сам бял мъж. Сайгон, по новому Хошимин в Южен Виетнам. Две малолетни проститутки на мотор буквално ме преследваха на улицата с предложението си „бът, мистър, тен доларс, уан ауър, уан-ту“ и не можеха да повярват, че им отказвам – ето там бях потиснат и подложен на натиск, унижения и несгоди и се чувствах така, както вероятно се чувства бяла сама жена без бурка в Саудитска Арабия.
Жоро, рискуваш да се превърнеш в икона на феминизма с тези разкази...
Ако има място, където феминистките организации трябва да окайват правата на жените, това е зулу общността. В Свазиленд, Южна Африка, жените вършат цялата физическа работа, Мъжете по цял ден седят и надигат канчетата с бира от просо, която също жените са произвели. В зулу културата полигамията е напълно разрешена. Няма такива досадни ограничения като в исляма за само 4 жени. Броят им е въпрос на възможности. Когато взимаш жената от баща й, трябва да му дадеш крави, за да го компенсираш за загубата на работна тяга. И аз имах предложение да се оженя там, щеше да е по любов, но все пак имах ангажимент за 11 крави. Може да звучи несериозно, но в този момент не можех да си ги позволя. Щеше да е технически трудно да префасонирам кредитните си карти на крави. Освен добитък, за да си позволиш много жени, трябва да си готов да построиш колиба за всяка една от тях. Всяка колиба е духовно разделена на мъжка и женска част. Когато те няма, жената може да шета и в двете части, но когато си там, се знае, че дясната част е твоята и жената не може да припарва там, освен ако не я поканиш. Ти си лягаш в твоята половина, тя в нейната. Имаш една дълга пръчка, с която се пазиш от змии, или пък боднеш някоя крава, ако ти се пречка. И с тая пръчка, ако ти се доиска, просто сръгваш жената в ребрата и тя знае и идва в твоята половина.
Мъжете щастливи ли са в тая ситуация, през цялото време трябва да строят колиби?
Не знам, за себе си реших, че това не е моят свят, защото аз не съм такъв изрод. Има места, които веднага усещам по някакви вибрации като мои, които още не са се комерсиализирали, мога да направя карта с тях, но няма, защото не понасям съсипани от туризма места. Ето, в провинцията на Иран хората са много мили, гостоприемни, незасегнати от западния начин на посрещане на туристите. В Язд, град, където много държах да отида, защото харесвам зороастрийската култура, а там има запазени зороастрийски погребални храмове, т.нар. Кули на мълчанието, сме се подредили на опашка пред пекарна да си купим сладки. Мъжът на опашката пред нас чул, че споменаваме името на тези сладки, поръча цял килограм от тях и ни ги подари. В иранската провинция не знаят много английски, само уелкъм, но са много мили и радушни хора. Напомняше ми на Сирия от старо време.
Сега много хора се насочват към Куба, има някаква треска да се види, преди „стара“ Куба да изчезне.
Имам приятелка с туристическа фирма и групите, които изпраща в Куба, са предимно и само женски. Казват му... курс по салса в Куба. Западнячките отдавна го правят. В Гамбия голяма част от вътрешния й продукт идва от белите туристки над 50 години, които отиват там по една причина.
Това някакъв особен комплимент към гамбийците ли е?
Просто са се таргетирали добре на пазара. Има чартърни полети до столицата Банджу от всички скандинавски страни, Германия и Великобритания.
Не ходеха ли мъже на туризъм по тази причина?
Така беше едно време. Сега го правят и жените. Затова казвам, че жените няма защо да бъдат окайвани. Те си взимат своето от живота. Приемам ги за равнопоставени във всяко едно отношение. Пак да кажем – за секс туризъм не пътуват само мъжете, които са сочени с пръст като егоисти и роби на своите щения. Нямам нищо против това, че го правят и жените, това е доказателство, че половете са равнопоставени. Ако вярвам в нещо, в това е.
