В арменския квартал Джофра пък попаднах в малък кулинарен рай с безброй уютни кафета и ресторанти. Голямата църква стоеше някак съвсем естествено в унисон с вековната история на различни култури и занаяти, преплетени помежду си. Мостовете над реката светеха през нощта в приятна мека светлина и ме караха да потъвам в мечти. Дворците и градините на шаховете бяха приказки, които очакват да бъдат прочетени и препрочитани.

Древните столици с красивите и завладяващи дворци, спиращите дъха джамии с минарета, опиращи в небето, необятната пустиня, планините, красиви като мотив от персийски килим, шарените и кипящи базари, вкусната храна, уютните чайни правят Иран мечтана дестинация. Но да мислиш, че Иран е само поредната екскурзия със задължителни забележителности, би означавало да изпуснеш истинската история.

Ghormeh Sabzi

Kabab koobideh – като цяло иранската кухня е главно месо, като най-популярен е кебапът, месо на барбекю – агнешко или телешко
Kashk e bademjan – традиционно ястие от пържен и смлян патладжан с подправки и смлени ядки
Ghormeh Sabzi – много популярно иранско ястие, яхния с различни билки и подправки
Gheimeh – яхния с агнешко месо, домати, боб, лук и сушени зелени лимони
Много вкусен е пушеният ориз, който все още се опушва по традиционен начин в Северен Иран
Gaz – известен десерт от Исфахан, нуга с шамфъстък. Популярен е също сладоледът с шафран

Полезна информация

От тази година виза за Иран може да се вземе на летището при пристигане. Процесът е сравнително бърз, около половин час, цената е 75 евро. Трябва да имате задължително медицинска застраховка или такава ще ви бъде направена на летището.
Има редовни полети до Техеран, като най-удобната връзка е през Турция. Лятото има сезонни чартъри Техеран-Варна, изпълнявани от Иранските авиолинии.
Поради наложените санкции в Иран все още не може да се ползват кредитни или дебитни карти, плаща се само в брой.
Жените трябва задължително да носят хиджаб, което на пръв поглед звучи като ограничение, но всъщност модерните и нерелигиозни иранки го превръщат в аксесоар към облеклото.

„Къщата на джамията“ от Кадер Абдола, ИК „Жанет 45“ – прекрасно написана история на семейство на тъкачи на килими в края на управлението на шаха и след идването на режима на аятоласите
„Да четеш „Лолита“ в Техеран“ от Азар Нафизи, ИК „Сиела“ – разказ за полутайно женско общество, което се събира около книги като „Лолита“ и „Гордост и предразсъдъци“
„Моята орис“ от Паринуш Сании, ИК „Жанет 45“ – любовната история на зеленооката Масуме на фона на ислямската революция, най-доброто обяснение какво е да си жена в Иран