Какво те провокира да носиш папийонки?

Те са част от стила, който направихме заедно с „Агресия“. Папийонката има интересна философия, до която достигнахме с Гого Лозанов. Като намигване към теорията на руския философ Михаил Бахтин, папийонката е хоризонталата, която разделя телесната горница от телесната долница, горната глава от долната. И е знак за това, че нещата трябва да бъдат отделяни от време на време. Тук аз правя още една крачка напред към Франсоа Рабле – папийонката я носиш, за да можеш да я свалиш и тогава горната и долната глава са вече едно. До такава степен ме оприличиха на наследник на Гого Лозанов, че на последното гласуване ме бяха номинирали за председател на СЕМ.

Да. Това не трябва да го дискутираме във вашето списание, което живее основно от кремове за лъгане на времето. Ха-ха! Аз не ползвам козметика. Единствено откакто имам брада, имам и една помада от истинска амбра. Прилича на сапун. Не се опитвам да лъжа времето. Пуша по 2 кутии цигари на ден. Пия доста. Правя любов. Гмуркам се постоянно. Живея като тийнейджър. И все по-малко спя, което не е хубаво. Но не ми и трябва.

Преди години казваше, че спиш по 4 часа на нощ.

Толкова, да. Но сега не е всяка нощ. През нощ, да речем. Не се и подмладявам. То си личи. Бръчки, бели коси...

Кога се прости с девствеността си?

Обидно рано. В седми клас. Жените винаги са ми били интересни. Израснах в квартал, заключен в четириъгълника между хотелите Маринела, тогава Японския, Орбита и Хемус и едно много прочуто студентско общежитие. То беше пълно с естествено и нарочно проституиращи. Наоколо имаше чужденци, които им оставяха по някой лев и даже по-скоро дефицитни стоки. Така че не беше по любов първия път. По-скоро точно както трябва да се случва на мъжа. Да си го хване професионалист, да му обясни какво се случва, какво се прави. Фелиниевска история. Мисля, че се казваше Цвета. Гърдите й бяха големи колкото главата ми. Гигантско същество беше. Оттогава не съм особен фен на големите гърди.

А първата ти целувка кога е била?

А! Много по-рано! В първи клас или в детската градина. Гледахме много филми тогава. И пробвахме. Аз съм раснал в разбойническа махала. В детството ми в квартала имаше невероятно съчетание между стари лозенчани и милиционери. Тоест децата се чувстваха недосегаеми. Участвах във всички простотии. Всичко по мен е трошено – ръце, крака, глава, челюсти. Имам досие в Детска педагогическа стая.

Да. Може би не бях чак такъв побойник като другите. Не успявах да изпия толкова много. Оцелявах благодарение на това, което другите не можеха. Бях жесток в умението си да разказвам истории. Моят чичо Борислав беше даскал с убийствено чувство за хумор и страшен зевзек. Легендарен. Още се разправят истории за него. След като скитори по света, се засели в едно предимно турско село в Родопите – Борино, между Тешел и Доспат, доста диво и красиво и много патриархално, истинско място. Ожени се за българка. Родителите ми ме пращаха при него по цяло лято да не им преча на купоните. Даже бях попроговорил на турски. И един ден в киното ще дават „Наследството на Ферамонти“ – филм с Антъни Куин. Селото се е наредило – на най-предните читави редове седят най-старите мъже, след тях са по-младите, след това жени и накрая деца. Децата нищо не виждат, но такава е йерархията. Филмът започва с дълга еротична сцена, в която старият Ферамонти умира, докато го язди една от снахите му. Лека порноверсия на Гераците, да кажем. Сцената е силно окастрена от соца, но най-старият в залата започва да трака с бастуна. Спират прожекцията, светват лампите. Той се изправя, прави знак и изгонват всички деца. Филмът продължава, действието става все по-еротично. Старият трака с бастуна, изгонват жените, след това младите мъже. Оставаме само старците и аз. Мен не могат да ме помръднат, защото съм софиянец и се правя на луд. Гледат ме строго, нещо ми говорят, аз се правя, че не разбирам, и чакам да продължи прожекцията. След 10 минути вдигнаха ръце и догледах филма. На следващия ден всички деца и някои престрашили се мъже ме търсеха да им разкажа какво е станало. И аз ставах все по-добър с всеки изминал разказ. Доста поизмислих. Колкото по-драстични неща им разказвах, толкова повече ме черпеха с марципани и шоколади и цъкаха. Нямаше как да проверят така ли е било. Никой от старците, останали в салона, нямаше да им разкаже. И тогава оцених силата на интерпретацията.

С какви изтънчени блюда би украсил една вечеря на свещи?

Сиренето е една от най-еротичните храни, поне за мен. Така че е задължително. И фини сухари – мога да ги направя лично. За вечерите на свещи според мен има фундаментални правила, като в секса. Нали знаеш, според Кама Сутра тоя с хремата да е отдолу. Та и във вечерята на свещи не е хубаво да има супа. Макар да е полезна. Или да има храни, които правят трохи или заплашват зъбите на дамата – като да остане да стърчи от тях парче салата. И да не се сервират храни, с които другият да се бие – примерно ти си говориш с него, а той блъска с лакти омар, за да може да го счупи. Охлювите са много подходящи. Твърди се, че са афродизиак и се правят относително лесно – с масло са много вкусни. И хубаво вино. Вечерите трябва да са леки, особено тези на свещи. Може и хубав десерт да има, като крем брюле. Може би ако се постарая повече, ще успея да го направя.

Какви са твоите афродизиаци?

Ако става въпрос за храна, нямам. Всичко е в главата. След много години съм се научил, че трябва да участваш 100 процента в това, което се случва. Един от хубавите съвети на баща ми беше: „Не ходи на кино с приятелка. Нито ще се целуваш пълноценно, нито филм ще гледаш.“

Би ли се нарекъл балкански мъж?

Не, защото съм много неревнив. Продължавам да не мога да обясня на моите приятелки, че може много да обичаш някого, без да си ревнив. Преструвал съм се само и само да не загубя някоя връзка.

Ти как обичаш?

Доста лудо и създавам много приказки и приключения, защото... си трябва. И е вълнуващо.

Тоест ако тя не се гмурка, трябва да се гмурка?

Не, не, не. Това, разбира се, е само по желание. Винаги предлагам: „Пробвай! Може би ще ти хареса много.“