Много красиви чашки!

Оригиналното шишенце със саке е разкошно, но за жалост са го свършили. Чакам го с нетърпение. Аз ги колекционирам с голяма страст. Кампай – както казват китайците, тоест „наздраве“. Харесва ли ти? Има малко странен дъх, но хубав послевкус, по-приятен даже от самия вкус. 

Какво те води в избора на жени, Любо?

Да са ми интересни. Да са провокативни. Да ми е хубаво с тях. Да имат чувство за хумор. Иначе ще им е тежко да ме приемат. Пробвал съм, голям дизастър е.

Твоето чувство за хумор не е ли достатъчно?

Е, нали трябва някой да го разбира. И да разсмива и мен. Телата не са толкова важни. Цял живот съм бил затрупан с тела като опълченец на Шипка. Хубаво е жената до мен да ми е муза и да ми допълва погледа към света.

Коварен въпрос! Много мои приятели от години не могат да ми простят, че жените излизат с мен, защото съм забавен, а не защото съм богат и млад. Суетен съм. Чисто егоистично бих искал да ме приемат като човек, който е хубаво да бъде оставян на мира от време на време. Като писател, който може да изчезва за 8-9 часа или за дни. После да се появява отново. Не като такъв, какъвто играх цял живот – притичващия се на помощ, щедър, всеотдаен. Сега осъзнавам, че това е голяма грешка. Трябва да бъда малко по-егоист. Сериозно! Бях женен близо 20 години, да не казвам от доброта, от добро възпитание. Не съжалявам и за миг! Но мисля, че ако бях по-егоист...

Имаш много готини деца. Те са твоите най-добри творби.

Да, да. И са добре възпитани, мисля си, но децата ми са свои собствени творения. На никого друг.

А защо ти посиня брадата?

Заради книгата, която написах. В нея опитах да скрия концепцията за Синята брада, за да кажа моето мнение за нея. А то е, че Синята брада не е насилник. Той е един влюбен в живота и в жените човек. Вероятно е бил влюбчив и неверен и като повечето промискуитетни мъже се е стремял да има колкото се може повече жени и неблагоразумно се е похвалил. А кой разказва приказките – жените, бабите? Те не могат да му простят, че е такъв, и го превръщат в чудовище.

Набедили са го един вид.

Да, защото явно е обичал повече от една. Шарл Перо пише приказката през 1696 г., визирайки конкретна личност – Жил дьо Ре, осъден за убийства на 130 деца и жени. Процесът толкова е травмирал френското общество, че документите са събрани в лични колекции. През 1992 г. ги издирват, отново има разследване и след това процес, в който посмъртно доказват, че Жил дьо Ре е невинен. Според мен историята за мъжа, който убива жените си и ги крие в килера, е метафора. Не случайно оприличават сексуалния акт на местопрестъпление, защото след края му не знаеш какво да правиш с тялото. Ха-ха-ха! Трябва да си говориш с него, да има друг живот, извън телата. Той обикновено за мъжете е доста сложен. Общо взето, те са склонни да говорят, за да могат да правят секс. А жените – да правят секс, за да могат да си говорят после. И какво да направи мъжът в такава ситуация с едно тяло, освен да го завлече в някакво мазе, образно казано, и да го скрие? Подсъзнанието на всеки мъж е пълно с телата на предишните му жени, въпреки че тези тела в момента може да са в мола или на фитнес. Само творецът би ги извадил наяве. Всеки разказ за любовта е разказ за едно свлечено в мазето тяло, което би трябвало да не се показва, но еротиката и естетиката се раждат в това – то да бъде показано. Според мен историята за Синята брада е история за опита да се мумифицира любовта, да бъде съхранена.

До каква степен е автобиографична твоята книга?

Е, всяка книга е автобиографична.

Не. Има съвпад, но той не е доминиращ. Ние се бяхме разделили още в началото на миналата година. Книгата е писана между юни и края на август. И има два преработени текста отпреди.

Сега има ли жена до теб?

Да, ама не трябва да й казвам името, че е известна.

Кой ти боядисва брадата?

Едно много сладко момиче във фризьорския салон във фитнеса. Салонът всъщност е дамски. Рядко ходят мъже. Идеята беше да я обръсна след Хелоуин. Но толкова много оферти имаме да ходим да представяме книгата по тоя начин – дали с Мара Силвестър или с други актриси...