Поканете Любен Дилов на вечеря и той ще ви предложи поне три ресторанта с различни кухни, специалитети, които познава добре, и листове с напитки, от които ще ви препоръча. После ще ви заведе в най-готиния бар, клуб или заведение – легендарно свърталище на типажи, изпълзели от минали епохи или от комиксови истории. Любо е елегантен, с разпознаваем и доста смел стил на обличане. Напоследък към това добави и синя брада. Ще забележите, че навсякъде се движи с чанта. От нея понякога вади малък таблет и пише в него. Предполагам, че точно в този таблет са се родили 17-те разказа в новата му книга „Лятото с тъжните курви“. Истории за еротика, секс, любов и взаимоотношения с очакван и с неочакван край. Красиви, смешни, тъжни и приказни. Особени и остроумни. Книгата е илюстрирана от Онник Каранфилян – един от най-разпознаваемите съвременни български артисти, художник, майстор на екслибриси.

Любо ми показва лимитираното издание на „Лятото с тъжните курви“. Бутиков продукт във формат А3 с изключителна изработка. Вечеряме на свещи в избрания от него азиатски ресторант SASA Радисън. От огромен аквариум на стената ни зяпат едва помръдващи се риби.

Много харесвам този ресторант. Редовно като събирам повече хора, ги каня тук. Особено ако са чужденци, остават много доволни. 

Разглеждаме менюто, разделено основно на две: азиатска кухня и суши. Ще ям скариди – решава Любо, – защото са безкръвни. - Вечеряме преди Коледа. А това е период, в който Любо пости от години насам. - Да взема и суши, искаш ли? Има и вегетарианско – за теб. Донесете й Едамаме – обръща се към сервитьора. – Лили не яде месо. Това е японска соя на пара – обяснява ми. Много ще ти хареса. И тъй като в Евангелието нищо не пише за сакето – поглежда хитро, – сега ще пием саке. Топло, за да излъжем Господ, че е чай. 

Масата бързо и неусетно се пълни с храна, Любо посяга с китайски клечки и с хищен жест опитва от своите скариди:
Ммм, че вкусно! Това са пуканки от скариди. Велики са!

Май обичаш морска храна.

Жестоко обичам да ям октоподи, но като водолаз имам голяма драма с тях. Под водата много си личи, че са едни от най-интелигентните същества в природата. Като ги извадиш, малките октоподчета започват да си играят с теб. Много са интересни. Когато навърших 50, си подарих една неработна година. Обикалях света да се гмуркам. Ядох страхотни щуротии. Най-много време прекарах в Бирма, после обикаляхме и Индокитай, Соломоновите острови. Най-великото беше, че живееш с хора, с които нямате абсолютно никакъв общ контекст. Нито знаят какво е Европа и къде се намира, нито има значение за тях. Нямат и дума за „хляб“, защото нямат такъв. В същото време на средата на джунглата между две дървета под един навес висеше закачен телевизор Samsung, огромен, с батерия. Питам защо е тук. Викат – дойдоха едни хора и го закачиха, за реклама, ама никой не го гледа. Някой усвоява рекламни бюджети дори и там. И излъчва реклами.

Морето беше девствено от туристи и водолази, а под водата е уникално. В голяма част от Индокитай едва сега започват да строят къщи с кухни. Иначе в селата се готви отвън. Разбират се кой да го прави. Сутрин децата търчат, грабват нещо от едни подобни на кобилици и почват да го дъвчат. Вземам и аз едно. Прилича на захарно петле на клечка, с много глазура. Дъвча и ми е вкусно. На 4-5-ия ден разбрах, че е патешка глава, барабар с човката, препържена и залята със захар. Имаше буболечки, бръмбари и всякакви други. Сутрин си вземаш така за похапване, на обед пак сготвят нещо, а вечер цялото село е на тротоарите и се започва пиене цяла нощ. И не приемат да им плащаш с пари. Радват се на каса бира, цигари, предмети, които ще им вършат работа. Първо бях с българска лодка – с Алекс Раева и много други приятели, след това сам. Пътувахме до залива Ришельо – уникален, на границата между Тайланд и Бирма. Открил го Жак Ив Кусто и го кръстил така, защото скалите са червени като мантията на кардинала. Там има над 100 вида същества. Не бройки, вида. Беше велико. Много красиво! Сега да ми кажат, веднага тръгвам.

Въпреки че в момента си зает. Журира конкурса „Мис Плеймейт“. Такъв пост можеш да си организираш само ти. Пълен с изкушения.

Да. Ха-ха-ха! Конкурсът е първият, в който бяха поканени да участват съвсем обикновени момичета. Някои изглеждат много предизвикателно. Има интересни истории. Едно момиче прилича на абсолютно вулгарна плеймейтка заради приятеля си, който преследвал свои мечти, а тя е изключително добро същество. Отглежда кози и овце и гледа калифорнийски червеи – било страшен бизнес, подпомогнат от европейски програми. Момичето е уникално – добро, умно, готино, на всичко отгоре е и богата.

Сервират ми японската соя на пара. Прилича на зелен фасул, посипан със сол Малдон.
Опитай със соев сос – предлага Любо, – или ако искаш, ето със соса от моите скариди. – Подава ми го. – Вкусен е.
Наливат ни с чайник саке в малки червени чашки с цветя.